ПАМЕТНИК НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ ОТ СЕЛО АЙДЕМИР

Местоположение: ул. „София” 147. Датировка: 3 март 1988 г.

Автор: Сава Савов, кмет на селото, учител по рисуване

Исторически факти: Изписани са имената на петима опълченци от с.Айдемир: Петко Айдемирски, Минчо Бъчваров, Манол Шишков, Васил Драганов, Руси Христов.

Петко Илиев Икономов (псевд. Айдемирски) (14 окт. 1845, с. Айдемир – 1 май 1905, Силистра) Баща му Илия Петков Икономов е ръкоположен за свещеник през 1857 г. по предложение на съселяните си, понеже бил един от най-образованите хора в селото. Петко Айдемирски завършва училището в селото, където му е преподавал Илия Блъсков. След това учи известно време в Силистра, в класното училище в Шумен, в Букурещ и Цариград. От 1874 до авг. 1876 г. е учител в българското село Тарфа до Цариград, където се ползва с голям авторитет. Воден от патриотизма си Петко Айдемирски избягва в Черна гора и след това участва в Сръбско- турската война от 1876 г. Като боец от втора батарея на руско-българския отряд се сражава срещу турската армия на Гредетинските планини в Сърбия. На следващата година заминава във Влашко и на 9 май 1877 г. постъпва в Седма дружина на на Българското опълчение. Заедно с руските войски се бие в защита на Стара Загора и Шипка. Уволнен е на 3 февр. 1878 г. Награден е със сребърен медал за храброст. След Освобождението от османско робство за две години е учител в мъжкото училище в Силистра, а след това работи в съда и става адвокат. Eдин от основателите на силистренското опълченско-поборническо дружество, учредено през 1894 г. и негов пръв председател.

Минчо Маринов Бъчваров (неизв., с. Айдемир – 26 ян. 1913, Силистра) Поборник-доброволец, участвал в Сръбско-турската война през 1876 г. и зачислен в Четвърти батальон на доброволческия руско-български отряд. Воювал до 3 окт. 1876 г. Войната завършва с неуспех за сърбите и доброволците се връщат във Влашко и Русия. По-късно е редник от Първа дружина на Българското опълчение. Участва в походите срещу турците през месец юни 1877 г. в състава на Предния отряд на ген. Гурко, с който преминава Дунава и участва в овладяването на Балкана, в боевете при Стара Загора, Казанлък, Шипка и Шейново. От 9 до 12 авг. 1877 се намира в отряда, заемащ Шипченския проход. Бил е в състава на войските, ръководени от ген.-лейт. Скобелев при зимното преминаване на Балкана през месец ноември. Участвал в разбиването на башибозуците в с. Садово, Кадър факлий и Кърджалари през ян. 1878 г. Минчо Бъчваров преминава целия боен път на Първа опълченска дружина, заедно с Олимпи Панов, Георги Николаев и Александър Кесяков. Служи още в Шеста и Седма опълченски дружини. Уволнен е от опълчението на 1 юли 1878 г. На 20 ноем. 1896 г. отправя молба до министъра на финансите за пенсия на опълченец, понеже не можел да изхранва седемте си деца. Молбата му не е уважена. Въпреки това дава добро възпитание на децата си. Умира беден, без имоти, но с достойно име.

За другите опълченци не са намерени биографични данни /бел. моя/.

Надпис: На опълченците от с. Айдемир. Петко Айдемирски, Минчо Бъчваров, Манол Шишков, Васил Драганов, Руси Христов. От признателните поколения /3 март 1988 г./

ПАМЕТНИК НА 263-МА АЙДЕМИРЦИ, ЗАГИНАЛИ В РУСКО–ТУРСКАТА, ПЪРВАТА И ВТОРАТА СВЕТОВНИ ВОЙНИ

Местоположение: ул. „София”, център. Датировка: 2005 г.

Автор: Изпълнител на проекта е „Строител–2005” ЕООД

Исторически факти: Монументът е издигнат със средства по малките демонстрационни проекти, със съдействието на Силистренската община и с усилията на местните жители и е открит на 2 юни 2006 г., по случай 130- годишнината от героичната смърт на Ботев и неговите четници. По последни данни десет от четниците са били добруджанци, а петима са от Силистренско.

Описание: Монумент. Бетонен блок, облицован с мраморни плочи. Дължина – 3.10 м.; ширина – 1.60 м.; височина – 2.00 м.

Надписи: (5 бр.)

Българско опълчение 1877–1878 г.

Междусъюзническа, Балканска и Първа световна войни 1912–1917 г.

Помени Господи Боже наш участниците и загиналите воини от с. Айдемир за вярата и свободата на отечеството. Амин /отдолу има символ/

Втора световна война 1944 – 1945 г. Поклон пред подвига и саможертвата на всички знайни и незнайни герои от признателните жители на с. Айдемир

БЮСТ– ПАМЕТНИК НА ГЕОРГИ МАМАРЧЕВ

Местоположение: Завод за технически каучукови изделия „Каумет” АД, двор

Автор: скулптор Асен Попов. Датировка: няма данни

Надпис: Капитан Георги Мамарчев 1786–1846

Паметна плоча на ГЕОРГИ ЖЕКОВ

Местоположение: на сградата на НЧ „Родолюбие – 2006”.
Датировка: 2014 г.

Исторически факти: Георги Жеков (1942–2012) е един от най-популярните български народни певци. В репертоара му преобладават добруджанските песни, но освен тях пее тракийски, странджански, македонски. От малък майка му запалва искрата му към народната песен и го насърчава да пее. Прави първите си записи в радио Варна през 1959 г., а на 21 години записва шест песни в радио София, като първата от тях е „Мари хей” (за Сребърна), а втората „Драганен братец”. Участвал е в във фолклорния състав на завод „Добруджа”, ансамбъл „Силистра”, ансамбъл „Найден Киров”– Русе. Пял е в камерната фолклорна група на Стоян Дечев, заедно с Павлина Павлова, Любка Йонова. В колекцията си има много златни медали, грамоти от участието си във фестивалите на художествената самодейност, в надпяванията. Има над 200 записа – самостоятелни и с Любка Йонова, Павлина Павлова и др. Има издадени над седем албума, дългосвиреща плоча на добруджански изпълнители с негово участие, самостоятелна касета, аудио касета „Фолклорна дъга” със Стоян Дечев, Димитър Ангелов и Любка Йонова, издадена в София през 1995 г. и спонсорирана от естрадния певец Георги Станчев. Георги Жеков е бил събеседник в БНТ, БНР, в „Сигнал плюс”, „7 дни”, „Алма матер” и др. С откриване на мемориална плоча от признателните жители на с. Айдемир, на 11 май 2014 г. стартира Първият национален фестивал "С песните на Георги Жеков" .

Надпис: В памет на народния певец Георги Жеков 1942–2012, живял и творил в с. Айдемир. От признателните айдемирци

Паметна плоча на АНГЕЛ ПАНЧЕВ

Местоположение: ул. „Ангел Панчев”. Датировка: 1985 г.

Исторически факти: Ангел Панчев (1923, Айдемир – 10 март 1945, с. Кишбайом, Унгария) е боец в 31-ви пехотен полк, тежкокартечар. Завършил гимназия в Силистра, а после Школата за запасни офицери в София. Записва се като доброволец в Отечествената война. През 1985 г. на родната му къща е поставена паметна плоча и е положена пръст от гроба му в Унгария, а ул.“Дунав” в селото е преименувана на „Ангел Панчев”.

Надпис: не се чете

В момента има 649  гости и няма потребители и в сайта

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си.