ПАМЕТНИК НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ ОТ СЕЛО АЙДЕМИР
Местоположение: ул. „София” 147. Датировка: 3 март 1988 г.
Автор: Сава Савов, кмет на селото, учител по рисуване
Исторически факти: Изписани са имената на петима опълченци от с.Айдемир: Петко Айдемирски, Минчо Бъчваров, Манол Шишков, Васил Драганов, Руси Христов.
Петко Илиев Икономов (псевд. Айдемирски) (14 окт. 1845, с. Айдемир – 1 май 1905, Силистра) Баща му Илия Петков Икономов е ръкоположен за свещеник през 1857 г. по предложение на съселяните си, понеже бил един от най-образованите хора в селото. Петко Айдемирски завършва училището в селото, където му е преподавал Илия Блъсков. След това учи известно време в Силистра, в класното училище в Шумен, в Букурещ и Цариград. От 1874 до авг. 1876 г. е учител в българското село Тарфа до Цариград, където се ползва с голям авторитет. Воден от патриотизма си Петко Айдемирски избягва в Черна гора и след това участва в Сръбско- турската война от 1876 г. Като боец от втора батарея на руско-българския отряд се сражава срещу турската армия на Гредетинските планини в Сърбия. На следващата година заминава във Влашко и на 9 май 1877 г. постъпва в Седма дружина на на Българското опълчение. Заедно с руските войски се бие в защита на Стара Загора и Шипка. Уволнен е на 3 февр. 1878 г. Награден е със сребърен медал за храброст. След Освобождението от османско робство за две години е учител в мъжкото училище в Силистра, а след това работи в съда и става адвокат. Eдин от основателите на силистренското опълченско-поборническо дружество, учредено през 1894 г. и негов пръв председател.
Минчо Маринов Бъчваров (неизв., с. Айдемир – 26 ян. 1913, Силистра) Поборник-доброволец, участвал в Сръбско-турската война през 1876 г. и зачислен в Четвърти батальон на доброволческия руско-български отряд. Воювал до 3 окт. 1876 г. Войната завършва с неуспех за сърбите и доброволците се връщат във Влашко и Русия. По-късно е редник от Първа дружина на Българското опълчение. Участва в походите срещу турците през месец юни 1877 г. в състава на Предния отряд на ген. Гурко, с който преминава Дунава и участва в овладяването на Балкана, в боевете при Стара Загора, Казанлък, Шипка и Шейново. От 9 до 12 авг. 1877 се намира в отряда, заемащ Шипченския проход. Бил е в състава на войските, ръководени от ген.-лейт. Скобелев при зимното преминаване на Балкана през месец ноември. Участвал в разбиването на башибозуците в с. Садово, Кадър факлий и Кърджалари през ян. 1878 г. Минчо Бъчваров преминава целия боен път на Първа опълченска дружина, заедно с Олимпи Панов, Георги Николаев и Александър Кесяков. Служи още в Шеста и Седма опълченски дружини. Уволнен е от опълчението на 1 юли 1878 г. На 20 ноем. 1896 г. отправя молба до министъра на финансите за пенсия на опълченец, понеже не можел да изхранва седемте си деца. Молбата му не е уважена. Въпреки това дава добро възпитание на децата си. Умира беден, без имоти, но с достойно име.
За другите опълченци не са намерени биографични данни /бел. моя/.
Надпис: На опълченците от с. Айдемир. Петко Айдемирски, Минчо Бъчваров, Манол Шишков, Васил Драганов, Руси Христов. От признателните поколения /3 март 1988 г./