Днес, 2 април е Международния ден на детската книга. Празникът се отбелязва от 1967 година по решение на Международния съвет за детската книга и има цел да вдъхне любов към четенето и да обърне внимание на обществото върху литературата за деца. Всяка година различна страна е домакин на отбелязването на този празник, като предлага тема на отбелязването и кани известен автор да напише обръщение към децата от целия свят. Датата на празника е избрана не случайно – 2 април е рождения ден на вълшебния разказвач на приказки Ханс Кристиян Андерсен. Повече от двеста години след неговото рождение андерсеновите приказки омайват децата от цял свят. Незабравимите „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“ ни учат на доброта, „Грозното патенце“, „Храбрият оловен войник“ ни показват истински ценните неща в живота, учим се как да обичаме от „Дивите лебеди“, „Снежната царица“, „Цветята на малката Ида“.

Международният ден на детската книга поставя началото на превърналия се в традиция Маратон на четенето. Всяка година ние, библиотекарите от Регионална библиотека „Партений Павлович“, заедно с вас, читателите, отбелязваме маратона с различни изяви – четене на различни литературни произведения. Идеята на тези изяви е да споделим удоволствието от четенето с повече хора. Тази година, поради извънредното положение, ще проведем празника по различен начин – ще споделяме какво четем, ще публикуваме ваши снимки с любими книжки, мигове от четенето, ще стартираме различни литературни игри.

Екипът на Регионална библиотека „Партений павлович“ – Силистра, поздравява с празника своите малки читатели и им пожелава здраве и много вълнуващи срещи с книгите. Очакваме да споделяте с нас своите приказни мигове с любимите книжки. Нека първото послание стартира с авторката Нуша Роянова, илюстратор, писател, графичен дизайнер, издател, учител по рисуване, създател на издателство „Дъбови листа“ и инициатор на конкурс за авторски детски приказки. Живее шест години в САЩ, а понастоящем – заедно със семейството си във Варна.

Автор е и на поредицата от 7 книжки за деца „Джак и Ема”, както и на картинната книга „Жабчето Жо”, чийто главен герой търси своето основно призвание. През последните 12 месеца издателство „Дъбови листа” нашумя с изящните книги на Елен Делфорж и илюстратора Кантен Гребан „Мама” и „Любов”.

Очакваме я в скоро време и в Силистра!

https://www.facebook.com/watch/?v=239626763855697

Експонираната изложба в Силистренската регионална библиотека през месец март представя житието на талантливия български хуморист, художник, краевед и писател Димитър Христов – Чудомир.
Хронологично изложбата разказва за неговата биографична хроника, самостоятелните издания и художествени изложби, акварелните рисунки под надслов „ЧУДОМИР – нашенци”, псевдоними, драскулки, признания и награди.
Чудомир е един от най - популярните ни хумористи, чиито къси разкази за живота и нравите на българина никога няма да престанат да бъдат актуални. Той пише и рисува, а до смъртта си е председател на читалище „Искра” и директор на Историко- етнографския музей в Казанлък.
От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. Освен това е отличен като заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието народен деятел на културата.
Негови са крилатите изречения, пропити с тънък хумор и ирония: „Не гребенът реши главата, а времето”, „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем”, „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите”, „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция”, „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките”, „Най – празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж”и др.
Чудомир оставя повече от 1000 рисунки и акварели, както и неизброими фейлетони и кратки хумористични разкази. Книгите му непрекъснато се преиздават. Сред най-известните творби на автора са: „Не съм от тях” (1935 г.), „Нашенци” (1936 г.), „Аламинут” (1938 г.), „Кой както я нареди” (1940 г.), ”Консул на Голо бърдо” (1947 г.) и т.н.
Малко хора знаят, че на 26.12.1967 г. Чудомир сам слага край на живота си в Правителствена болница – гр. София. Последните дни на писателя са белязани от самотата на отиващия си от живота човек. Посещават го малко приятели от писателските среди, но самотата и мисълта за приближаващата го смърт не напускат 77 – годишният Чудомир.
Малко известна е идеята за псевдонима на писателя. Тя хрумва на съселянина му – Дянко Фурнаджията, който един ден видял фотографията на издирвания с парична награда деец на ВМРО – Чудомир Картанджиев, и намерил огромна прилика между „терориста” и Митко (Чудомир). Така бъдещият писател и художник – карикатурист се сдобива с прякор, а по – късно прякорът му става псевдоним. Любопитен факт е, че Дянко Фурнаджията присъства като герой в част от разказите на автора.
Чудомир е името, с което става известен, но автора използва и други псевдоними: Брей, Два пъти фан Фан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Сечко Бечко,Фанко Фтичката, Чанга Чунга, Шлук и Яу, Яу.

На 20 февруари 2020 година в Регионална библиотека „Партений Павлович” гостува поетесата Надежда Захариева. Тя бе председател на тричленното жури, което определи победителите в 19-ия национален конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов”.
Надежда Захариева е общественик и творец с изключителна душевност. Вроденото й чувство за дълг, отговорност и достойнство придава изключителна мъдрост на творбите й. Те са издадени в 20 книги – 3 романа и 17 стихосбирки. Стиховете на Надежда Захариева са своеобразна поетическа автобиография. Това е поезия, създадена като изповед, като самоанализ, поезия която избягва патоса, а търсенията са в посока търпение, толерантност, любов към човека.
Тази искреност към читателите, ведрият поглед към живота, огромният талант я правят любимка на поколения българи.
Десетки бяха почитателите на словото, които дойдоха в зала „Диоген Вичев” да се срещнат с поетесата и да чуят най-новите й стихове. Авторката представи наскоро излязлата „Душа на длан” – антология на творчеството й. Надежда Захариева пожела на читателите си да помнят, че истинската любов е щедрата и тя е великото чувство, което ни прави по-добри.

87269471 2331293426971537 683114758882197504 nВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ (6/19 юли 1837 - 6/19 февруари 1873) Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий. Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го наричат Васил Дякона или само Дякона или Дякончето. Легендите говорят, че именно в Добруджа, Васил Кунчев е получил прочутото си прозвище Левски. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Закодираните послания в прякорите му говорят за това, как го виждат очите на съвременниците му – пламенен и честен революционер и неуловим герой.

Според непотвърдени източници, спомени и легенди, Дякона три пъти е посещавал Силистра. Силистренските историци все още спорят дали наистина Апостола е идвал по комитетски дела толкова на север. Има предания/спомени, че къщите на възрожденеца Гено Чолаков в центъра на Силистра и на Велико Скуртолов в с. Ветрен са местата в тоя край, където се е крил Левски. Той е идвал в града три пъти.
Смята се, че и през 1867 г. Левски посещава Силистра. В силистренския алманах на Никола Макариополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов, се съобщава, че Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков в гр. Варна. По негова покана Апостола пребивава четири дни в гр. Силистра. Там е нает като учител и певец в местна църква. Прехвърлен е в Румъния край дунавското село Ветрен от лодкаря Велико Скуртолов, един от бъдещите добруджански опълченци през Освободителната руско-турска война.
В „Легенди и предания от Силистренския край”, издание на отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Партений Павлович” – Силистра, Радостина Горошевич разказва спомен за посещение на Левски във Ветрен. В друго издание на библиотеката - “Левски”, е поместен спомен на възрастна жена, чиято баба разказвала, че като дете виждала Левски точно в къщата на Гено Чолаков.
ПЪРВИЯТ ПАМЕТЕН ЗНАК ЗА ЛЕВСКИ на територията на днешната Силистренска област е изработен през 1959 г. до с. Дунавец, Тутраканско, където на 28 април 1867 г., Левски стъпва на добруджанска земя като знаменосец в четата на Панайот Хитов.
През 1968 г. е издигнат и бюст-паметник на Левски в центъра на гр. Тутракан.
Два негови паметника са издигнати и в Дулово – единият, в центъра на града, а другият – в средното общообразователно училище, на което той е патрон.
През 1973 г., в Силистра, на мястото, където е била къщата на сподвижника на Левски, Гено Чолаков и където се предполага, че е отсядал Левски през 1869 г., е поставена паметна плоча, а също и с. Ветрен, на къщата на Велико Скуртолов.
Интересен и малко известен факт е, че паметник на Левски има и в двора на Бирената фабрика. Дело на калипетренеца Ангел Тодоров Георгиев, работен от него 15 г. Паметникът е в цял ръст, висок 3 м., с надпис: "На думи да не гледаш, а на работа". Има и снимка на паметника, както и на други скулптури от същия автор в двора на фабриката.
Силистренци отдават своята почит на Апостола на бюст-паметника, който се намира в центъра на Силистра и е създаден през 2007 г. Той е бронзов, направен е по проект на скулптора Красимир Ангелов и изграден от инж. Веселин Ружеков. Изграден е със средства на силистренски дарители, по инициатива на общинския обществен комитет "Васил Левски".

Повече за паметниците в Силистренска област можете да прочетете на сайта на библиотеката www.libsilistra.bg.

По материали от фонд „Краезнание”

В зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ Силистра филоложката и автор на няколко книги Снежанка Генчева представи резултата от своя пореден изследователски проект книгата „Тези чисти българи. Български народни песни с мотив „Девойка спасява Малта”. 

„Търсенията ми са свързани с българския фолклор. Песента е създадена в Одринска Тракия (след българо-румънската Крайовска спогодба от 1940 г. техни потомци живеят и в Крайдунавска Добруджа). Тя пътува през България до Руската империя и обратно. Заглавието на книгата по проект трябваше да бъде друго, в последния момент го промених, вследствие на откритието да което се стигна при анализа на 61 български народни песни за българите и Малта. То на практика е цитат от една от тези песни”, каза авторката Снежанка Генчева.

… да идеш , Сюльо да идеш
Малта ми града голяма,
бре, Малта да ми отнемеш
от тези чисти българи …

Пред аудиторията тя представи съдържанието на книгата си, на която е отделила няколко години от своя живот, вкл. посещавайки Турция, Малта и др. страни, за да намери „доказателства“ за своите версии за т.нар. от нея „скрито съобщение за важни исторически събития“ в песента, известна с 61 публикувани версии от средата на 19 в. до днес, някои от които са записани в Силистренския край.

Книгата е пратена на различни адресати, вкл. на Малтийския орден, както и на президента на Република България Румен Радев, от когото получава любезно поздравление. От творбата читателят, дори да не е посветен в тайното съобщение, може да научи много интересни факти, свързани с битки на рицарите за  малкия остров с армадите на някога велики държави и империи, вкл. Османската, Наполеон и др. Сред тях блести с драматичността си великата обсада през 16 в., една от поредните в рамките на няколко века.

Снежанка Генчева е завършила специалност „Българска филология“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” с дипломна работа на тема „Надгробните надписи – отражение на митологични представи”. Тя е изследовател на българското народно творчество, обичаи и традиции. В своите проучвания включва фолклора като сигурен и коректен извор за преосмисляне и решаване на натрупаните противоречия и заблуди в историографията.

Автор е на книгите „Рицари и юнаци. Йоанитите” (при нейното съставяне попада на темата за Малта и българската връзка с обсадата на този остров, която първа у нас развива в последващия си труд), „Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386” и „За слънцето и хората. Песни и обичаи от община Ситово”.

В момента има 314  гости и няма потребители и в сайта