Неформалната организация „ Рицари на доброто” съществува от 8 години и е възникнала по идея на учители, забелязали болката на учениците- загубили един от родителите си… От осем години повече от 140 добротворци от града, страната и чужбина откликват на повика на организаторите и помагат в трудни моменти на ученици и студенти, които не са получавали помощи от АСП и не са били настанявани в Домове. Тази година по традиция номинацията се проведе отново в зала „Диоген Вичев” на Регионална библиотека и номнинираните 24 нови рицари бяха наградени с грамоти и великолепен концерт от гайдарчетата на Велико Великов, балерините на Адриана Мумджиева и сладкогласните славейчета от Студио „ Мегатон”. С почетните грамоти бяха отличени: Драгомир Димитров - спонсорирал рисуването по стените на образи на исторически личности, който получи картина на Йордан Маринов и икона от проф. Иван Гаврилов, д-р Петър Дончев, с картина от Йордан Маринов и златен медал и Любомир Ковачев - с картина на художника. Специалната награда от семейството получи кмета на града - д-р Юлиян Найденов и председателя на Общински съвет д-р Мария Димитрова. Всичките участници в програмата получиха дар от плюшени играчки от г-жа Янка Христова. На новия директор на РБ „П. Павлович” Светла Ангелова бе връчена почетна грамота и символ за бъдещата й работа.

На 29 ноември в Регионална библиотека „Партений Павлович” се състоя премиера на най-новата книга на Николай Табаков „Нула време”. Г-жа Даниела Недялкова – директор на Библиотеката, поздрави автора и препоръча на гостите да разгърнат страниците на тази великолепна книга, в която ще открият „една притча за… смисъла на битието, написана с чаровен благо-ироничен тон и ще бъдат омагьосани от приказния микс от северозападнали чешити и титани на човешката цивилизация.”

На автора бяха поднесени поздравителни адреси от Областна администрация, община Силистра и Регионална библиотека.

През месец декември, читателите на Регионална библиотека ще имат възможност да се запознаят с богатото литературно творчество на Николай Табаков.

ЗА АВТОРА

Николай Табаков е роден в с. Мандрица, Ивайловградско, през 1956 г. Живее географски разпиляно или географски любознателно – Димитровград, Видин, София, с. Яврово. Междувременно завършва Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". И пак междувременно се оказва основател и управител на издателска къща "Анубис". Николай Табаков е автор на над 10 книги, някои от които са издадени и в Русия, Сърбия и Германия. През 2009 г. печели Наградата "Роман на годината" на Съюза на българските писатели с "Няма да е все така". Други по-известни негови романи са "Изгубеното поколение" (1994), "Пинокио" (2001), "Романът Ес" (2007), "Да" (2011), "Ветровете ни мраморни" (2017).

ЗА РОМАНА „НУЛА ВРЕМЕ”

Романът на Николай Табаков "Нула време" не се чете за нула време. Просто времето на прочита е притегателно неусетно. Пред изкушеното читателско око се взривява феерия от образи, галерия от "чешити", калейдоскоп от цветни обикновени, редови личности, та до самия край на романа, който ни обдарява с усещането, че и в най-незабележимия човек има собствен космос, съизмерим с истинския в тайнствата на човешката неповторимост. Малкият град оживява в "Нула време", където мисълта за смисъла на живота и битовите дребнотемия съжителстват в необявено примирие, откровеният смях не страни от трагичното, а тъгата и болката търсят в смеха бягството от своята неизбежност.

"Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една книга-утеха за крехкия човек с неизброимите му стремежи, с честата липса на вяра в себе си, с непрекъснатото усещане за безпътица. Книга за възможността животът да бъде друг, по-добър. Роман, който пренарежда и доизмисля митове, приказки, суеверия, вярвания и очаквания с една основна мисия: да промени Човека, да го преобърне откъм доброто; откъм безкрайната любовна среща. Всъщност Николай Табаков ни представя своеобразна възхвала на любовта, чрез която светът се пренаписва, за да се превърне в място на светостта и светлината." – Лора Динкова

 На 21 ноември 2019 г. възпитаниците на китарен клуб „Акустик”, с ръководител г-жа Виктория Цветкова, зарадваха многобройните си почитатели с китарен концерт в Силистренската библиотека.

Малките и по-големи музиканти представиха произведения като „Сух блус”, „Меланхоличен валс”, две любими български народни песни, „Руска песен”, „Руска тройка”, „Зима”, песента на Джон Ленън „Имаджин”, „Карибски пирати”, „Песен в индийски стил”, „Сарабанда” от Георг Хендел, „Испанска балада” и др.

Трио „Акустик” представи пред силистренската публика стилна нова програма, а приятна изненада бяха соловите изпълнения на пиано от деца-китаристи. Музицирането на два инструмента за малките изпълнители е сложно предизвикателство, с което те се справиха прекрасно. Пиано – педагог на децата участници в китарен клуб „Акустик” е г-жа Роза Мицова.

През настоящата 2019 г. възпитаниците в китарен клуб „Акустик” отново са лауреати на множество национални конкурси и фестивали с международно участие, които потвърждават техния талант. Младите музиканти достойно представят не само музикалната си школа и педагогическото майсторство на г-жа Виктория Цветкова, но и нашата древна и красива Силистра.

Днес класическата китара има трайно място в музикалната култура на Европа. В своята концертна експозиция регионалната библиотека препоръча популярни нотни албуми от колекциите на Комплексен отдел „Изкуство”: „Етюди за китара от класически и романтични български композитори” с автор Милена Вълчева, „Кънтри и блус” от Панайот Панайотов, „Школа за електрическа китара” – П. Панайотов, „Пиеси” /за бас китара/ от Симеон Венков, „Малки пиеси за китара от български композитори”, „Леки пиеси за китара”, „Пиеси и етюди за китара от композитори класици” и др.

Младите таланти и техните родители получиха поздравления и пожелания за светли празници от г-жа Даниела Недялкова - директор на Регионалната библиотека.

На 20 ноември Регионална библиотека "Партений Павлович" - Силистра представи романа „Сивият град: Преплитане на реалности“ на силистренката Калина Иванова.

По въвеждащите думи на г-жа Даниела Недялкова - директор на библиотеката, критиците определят романа като дистопичен, но според нея „ни очаква една провокативна история за силата на Любовта. А нали знаете, антиутопията е антилюбов, а антилюбовта се лекува с много любов!”

„Дистопия” (от гръцки δυσ – лош, непоносим и τόπος – място) означава общество или общност, описани в условията на несъществуващ дехуманизиран, нежелан свят. Антиутопични сюжети се наблюдават в литературни творби, филми и игри, граничещи между фантастичното и реалното. Антиутопия, дистопия или какотопия се използват като синоними.

Миналата година в силистренската библиотека беше представена дебютната творба на Калина Иванова „Да се влюбиш във вещица“. И двата романа са част от проекта на издателство „Буквите“ – „Съвременни любовни романи“. Очаква се продължение за преплетените „реалности” и „любовта”.

На премиерата присъстваха много гости и приятели на авторката. Тя получи поздравителен адрес и цветя от г-жа Даниела Недялкова - директор на Регионална библиотека „Партений Павлович“.

ЗА РОМАНА:

Книгата ни запознава с едно „приказно“ нереалистично място – Сивия град. Град, който отдавна е загубил всичко човешко. Хората в него са превърнати в биологични машини, които следват стриктно своята предварително зададена програма. Без емоции, без страхове, без чувства, без миризми, вкусове или цветове. На върха на тази убийствена пирамида стоят шепа началници, които желаят да поробят целия свят. В преследването на своята болна амбиция те са склонни да погубят всекиго, дръзнал да застане на пътя им.

„Сивият град“ не съдържа по малко, а по много за всекиго. Човек не може да чете творбата, без да си задава постоянно въпроса: „А, дали и аз не живея така?“. Именно там се корени нейната същина. В постоянното изследване на собственото Аз и в стремежа към свобода. Дори и един единствен читател да направи крачка към описаните идеали, мисията на Радослав и Анаис би била изпълнена. 

ЗА АВТОРКАТА:

Авторката Калина Иванова от малка е омагьосана от книгите дотолкова, че използва всеки възможен момент, за да разгърне страниците на поредния роман. Оказва се, че и писането ѝ се удава с лекота и ѝ носи необикновено удоволствие. Белият лист и химикалът притежават за нея магнетично излъчване. От дете е убедена, че призванието ѝ е да стане писател.

Разбира се, когато завършва училище, се оказва, че в онзи момент няма начин да превърне писането в професия, с която да си изкарва хляба и завършва инженерно образование. Работи в сфера далеч от писането, но копнежът по него и любовта към книгите остават. И така до 2015 година, когато нещо в нея се преобръща и тя отново се потапя в магията на писането. В главата ѝ има толкова светове, за които иска да разкаже. Сънищата ѝ приличат на пътешествия в паралелни вселени, и макар да помни малка част от тях, тя е достатъчна, за да вдъхнови романите ѝ. След един такъв магически сън се ражда романът „Да се влюбиш във вещица“, който след серия от съвпадения и като на шега се класира на Конкурса за съвременен любовен роман на Издателство „Буквите“. Книгата излиза през септември 2018 г. и намира много верни почитатели. През това време в ума на авторката се заражда поредния дистопичен роман „Сивият град: Преплитане на реалности“, който се появява на пазара през октомври 2019 г. междувременно неин разказ, озаглавен „Поверие“, влиза в Алманах „Тринайсет черни котки: Котката, при която живея“.

ОСВОБОЖДЕНИЕ НА СИЛИСТРА ОТ РУМЪНСКО РОБСТВО
/1 ОКТОМВРИ 1940 ГОДИНА/

На днешната дата се навършват 79 години от освобождението на Южна Добруджа от румънската окупация и възвръщането й към България.

През 1912 г. Румъния проявява претенции към Южна Добруджа, търсейки компенсации с оглед бързите победи на България в Източна Тракия. През есента на същата година Крал Карол настоява за териториални компенсации поради страха от увеличаващите се територии на България. Така се стига до конференцията в Санкт Петербург, проведена на 29 април 1913 г., на която, под ръководството на руския външен министър Сазонов, се правят корекции на българо-румънската граница, като България предава на Румъния Силистра.

Румънската власт извършва насилия от най-различно естество над българското население, търсейки какви ли не причини и поводи за оправдание. Всеобща проверка на документите за поземлената собственост, отнемането на част от нивите и проведената комасация на земите целят постепенното обезземляване на местното население. Приложението на тези закони се извършва с небивали насилия, фалшификации и произволи. Силно напрежение в Южна Добруджа настъпва при заселването на надъханите антибългарски румънци в селата и домовете на българите. Формира се и крайна националистическа структура “Акциуня Ромъняска”, чиито членове извършват терористични действия спрямо българите, които не спират чак до 1940 г.

Спазвайки политиката на неутралитет, българското правителство внимателно следи разрастващите се военни действия. През 1940 г. във външнополитическия живот на страната назряват сериозни събития. По силата на подписания на 7 септември 1940 г. в Крайова българо-румънски договор заграбената от Румъния Южна Добруджа е върната на България и отново приобщена към свободните предели на Отечеството. Радостната вест се посреща с неописуем възторг от целия български народ. Цялата страна е залята от масови народни тържества, които продължават три дни. Възвръщането е широко отразено във всекидневния печат, публикуват се снимки, отразяващи тържественото посрещане на българските войски в освободените земи. Заедно с войските в крайдунавския град пристигат и група писатели и културни дейци от София, между които и поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, с войнишки кепета по главите. Тържествата в Силистра са отразени с богата фотоилюстрация във в. “Утро” в броя си от 3 октомври 1940 г.

По повод възвръщането на Южна Добруджа, българският владетел – цар Борис III, решава да награди всички членове на правителството с най-високите степени на различните български ордени. Хиляди български и чужди граждани, взели участие в случващото се събитие, получават български отличия.

Общо, по непълни сведения броят на наградените с ордени българи през 1940 г., надхвърля 4500 души.

Издигат се барелефи и възпоменателни плочи на участници в движението, отдава им се почит на публични мероприятия и се наименуват селища и улици с техни имена.

На 1 октомври 1940 г. е записана нова страница в хилядолетната история на Силистра. Цяла Южна Добруджа и градът са отново приютени в лоното на майка България.

На тази дата всяка година, Добруджа скланя глава в почит на жертвите, дадени през румънско робство и почита с признателност своите освободители. За това най- много допринася Крайовският договор, на който цар Борис III – Освободител, полага подписа си.

В момента има 511  гости и няма потребители и в сайта