НЧ „Пробуда – 1940”, с. Калипетрово, гостува на РБ „Партений Павлович” с изложба „Посланията на шевиците”

В Регионална библиотека – Силистра е представена още една изложба, свързана с народните традиции и сръчността на българката. „Посланията на шевиците” е мотото на изложението, което Народно Читалище „Пробуда – 1940”, с. Калипетрово, експонира в библиотеката. Повече от 60 са шевиците, изработени от майсторките от с. Калипетрово, в които са намерили израз богатата душевност и стремежа към красота. В изложбата са включени творби и на автори от с. Срацимир, гр. Севлиево и др. Изложбата представя шевиците не в традиционното им приложение – като украса по ръкави, сукмани, ризи, а претворени в картини, които могат да украсяват съвременния интериор. Посланията, които изпращат, са свързани с вечния стремеж към хармония, здраве, любов, благоденствие.
Наричанията са закодирани както във фигурите, така и в цветовете на шевиците – всеки от тях има свое значение.
Интересът към изложбата е свидетелство за жизнеността и силата на народната традиция и за непреходната красота на българските шевици.
Изложбата продължава до 31 март 2021година.

shevitsi

Регионална библиотека „Партений Павлович” посреща пролетта с красива изложба

„Мартеници гигант”

В очакване на пролетта Регионална библиотека „Партений Павлович” подреди мартенска изложба, представяща   ръчно изработени мартеници. Майстори са читалищните самодейци от силистренска област, пенсионерски клубове, ученици, а творенията им участват в конкурса „Мартеници гигант”. Организатори на конкурса са РЕКИЦ – Силистра, Областна администрация – Силистра, РБ”Партений Павлович”, а идеята е да се проведе търг, съвместно с Ротари клуб – Силистра, и средствата да бъдат ползвани в специална благотворителна акция за хора, които имат необходимост от подкрепа.

Изработването на мартеници е жива и обичана българска традиция – доказателство е големият брой участници - 113, които се включиха със свои творения в конкурса. Мартениците – гигант са 115, а най – голямата от тях е с дължина 1.70 м. Освен големи мартеници, за благотворителния търг са постъпили много мартеници в по-малки размери.

Уникални творби представиха авторите на пролетните символи – част от изделията са във вид на пролетни композиции и напомнят за пробуждането на природата през този сезон. Дървета, готови да разтворят бели цветчета, усмихнати слънца, кокичета, аранжирани изкусно върху горски мъх, създават празнична атмосфера в библиотеката. Претворени в мартеници са и други пролетни символи - щъркели и лястовици, изработени от плъстена вълна, зелени детелини, изящни пеперуди. Много красиви са и пролетните пана – освен с мартеници, те са аранжирани с цветя, билки, с предмети от българския бит в миналото –миниатюрни хурки, вретена, шарена прежда. Тук е и Баба Марта, която преде червено-белите нишки и пълни кошничката си с мартенички, традиционните Пижо и Пенда – в различни размери, изработени от разнообразни материали, но винаги в традиционните краски и със закачливо фолклорно излъчване.

Оригинален мартенски букет от бели и червени цветя в красива кошница от хартия са изработили библиотечните специалисти от Регионална библиотека – Силистра.

Интересно хрумване е и аранжирането на стъклени бутилки и дървени лъжици с емблематичните бяло и червено, които с много въображение и сръчност са превърнати в мартенски кукли. Дървените лъжици присъстват в изложбата, облечени в шарена премяна и декорирани със семена от боб, тиква, царевица, житни класове – израз на надеждата за плодородие през годината.

С различна техника на плетене са изработени ефектни шапки, терлици, торбички – всички в характерните мартенски цветове. Въображението на майсторите е голямо, както и сръчността, и желанието да доставят радост с изделията си.

Казват, че щастие и късмет носи онази мартеница, която е подарена и още, че мартениците носят енергията на хората, които ги създават. Подредени в красива изложба, пролетните творения на силистренските майстори носят послания за здраве, благополучие, късмет. Заповядайте в Регионална библиотека „Партений Павлович” да разгледате изложбата, да се насладите на празничното настроение, което тя създава, а може да изберете мартеница за своите близки, и да се присъедините към добрата кауза на конкурса „Мартеници гигант”.

Регионална библиотека “Партений Павлович” представя изложба „Васил Левски в литературата и изкуството”

Изложба, посветена на 148 – та годишнина от гибелта на Апостола на свободата е подредена в Регионална библиотека „Партений Павлович”. Експозицията е под надслов „Васил Левски в литературата и изкуството” и привлича вниманието върху образа на Васил Левски, пресъздаден от различни изкуства – литература, изобразително изкуство, скулптура. Литературните творби са подредени по жанрове – романи, разкази, стихотворения. Освен романи на български автори – Яна Язова „Левски”, Неда Антонова „Първият след Бога - любовта и смъртта на Васил Левски”, са изложени и романът на английската писателка Мерсия Макдермот „Апостолът на свободата” и „Вятърът има много имена” на Ото Емерслебен. Сред стиховете, посветени на светлата личност на Васил Левски, освен ненадминатите творби на класиците Христо Ботев и Иван Вазов, са и много стихотворения от съвременни автори. Портрети на художници от различни поколения пресъздават портрета на Апостола и различни сюжети от неговия живот.

Изложбата представя и някои от най-известните паметници на бележития революционер – в родния град на Апостола Карлово, в градовете София, Велико Търново, Ловеч и др.

Месец ФЕВРУРАРИ

Името на месеца произлиза от латински (Februarius). Първоначалното значение е било очистителен (месец), тъй като в Римската империя по това време са се извършвали жертвоприношения за очистване от греховете.

Февруари е последният месец в римския календар. Той и януари са последните два месеца, добавени към календара, тъй като римляните смятали зимата за безмесечен период. Февруари е включен в римския календар през 153 пр.н.е.

В българските народни говори е разпространено названието Малък Сечко (в по-стар вариант: Малък Сечен), понеже февруари има само 28 дни, за разлика от Голям Сечко (януари), който винаги има 31 дни. Старото славянско название на месеца е сѣчень. Прабългарите наричали този месец Тутом.  https://bg.wikipedia.org/

В очакване на пролетта, месецът ни предлага възможности за празнуване. Изберете дали ще празнувате деня на св. Трифон – празник винаря и лозаря, деня на св. Харалампий - празник на пчеларите или пък ден на археолога.

Ако обаче, сте избрали да празнувате месец на ЛЮБОВТА, заповядайте във фоайето на Регионална библиотека „Партений Павлович”. В специална изложба сме подбрали малка част от книгите с произведения, посветени на любовта. Колекцията представя красиви издания от различни литературни жанрове по темата – романи, стихотворения, разкази. Сред тях е „Любовта е златен сън” – книга, събрала най-хубавите стихове от интимната лирика на Иван Вазов. В нея са поместени и любовни писма, писани от патриарха на българската литература и интересни факти за жените, оставили ярка следа в живота му. Своите чувства към любимите са изразявали в епистоларна форма не само писатели, а и политици, общественици, революционери, учени, художници. Сборника „Бленувам те. Любовни писма на знаменити българи” е събрал писма от бележити личности в българската история. Кореспонденцията им ги представя в нова, непозната за читателите светлина. В изложбата присъстват и творбите на поета, създал най-вдъхновените песни за любовта в съвременната ни литература – Евтим Евтимов.

За романтичното настроение, което създава изложбата, допринася и изработеното от библиотекарите пано във формата на сърце, върху което всеки може да впише заглавие на любимо литературно произведения по темата.

Елате и си изберете късметче за любов или доведете приятел и си направете снимка за спомен със специално изработената за вас рамка.

Очакваме ви!

143 ГОДИНИ СВОБОДА!

10 ФЕВРУАРИ 1878 ГОДИНА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА СИЛИСТРА ОТ ОСМАНСКО РОБСТВО

В сърцата на силистренци има особено място за тази дата, когато свършва мракът на робството и градът ни се вписва в историята на Третата българска държава като свободна българска територия.
"То беше много радост и плач щастлив…" – споделя през 1958 г. спомените си от този ден Тодор Панов - свидетел на тези паметни събития.
Ето как той описва силистренската крепост по това време. Градът бил заобиколен с ров, широк 25 м. и дъл­бок 4 м. Пръстта от рова била изхвърлена от вътреш­ната страна. Пред насипа би­ла издигната стена от бели дялани камъни така, че градът отвън не се виждал. Видими били само минаретата на джамиите, които по това вре­ме били 12.  В града се влизало през четири големи порти, които нощно време се затва­ряли. От вътрешната страна на града, по насипа, пазели турски войници. Портите на града по това време били четири. Първата, наречена „Варош-капия“, се намирала до Дунава (на око­ло 200 м. югоизточно от силоза). Втората се наричала „Стамбол-капия“ и се намирала на мястото на „Петрол“ –срещу полицията (около паметника на 31-ви полк). Третата носела името „Калипетренска капия“ и била някъде към днешната болница. Четвър­тата се наричала „Тутракан­ска капия“ и се намирала в западната част на града.
На 10 (23 - стар стил) февруари 1878 г. турските войски от град Си­листра засвирили марша „Кал селяметлен“ („Остани с мир“) и започнали да се изтег­лят през „Стамбол-капия“, по пътя за Шумен. Преди още да са се изтеглили напълно, през Варош-капия“ започнали да влизат руските войски, които били предимно кавалерийски части. Челната колона, заедно със своя командир, се спряла пред къщата на Бояджи Яни, в която командващият рус­ките части отседнал на квартира (през 1968 г. на къщата е поставена паметна плоча).
Българското население се стекло масово да посрещне освободителните руски вой­ски. Много от посрещачите плачели от радост. Дядо То­дор, който по това време е бил седемгодишно дете, заедно с много други българчета, обкръжили челната колона на руските войски, когато последната се спряла пред къщата на Бояджи Яни. Той си спомня, как един от руските кавалеристи му взема феса, разкъсва го със сабята си и го хвърля на земята като символ на това, че се е свършило робството.
Руските войски били раз­квартирувани в опразнените от турците казарми и в българските домове. С влизането си в града русите веднага учредили администрация, която поема управлението на Силистра. За комендант на силистренската крепост бил назначен полковник Наумов, командир на кащирския полк. След два дни в Силистра е бил тържествено посрещнат и командващият ХІV армейски корпус ген.-адютант Цимерман.
През март 1878 г. (до 21 апр 1879 г.) пръв кмет на свободна Силистра става роденият в с. Енина, Казанлъшко Димитър Поптенев Енчев, който е избран след встъпването на Александър Батенберг във власт. Той е завършил Цариградския лицей и е следвал няколко години в Киевския университет „Св. Владимир”. Бил е главен учител в Габровското класно училище и след това, преподавател в Русе, Търново и Силистра. В Силистра идва като директор на училището, заедно с жена си Антонина Мамарчева – учителка, внучка на капитан Георги Мамарчев. Книжовник, преводач, автор на много книги и на първия учебник по химия. Народен представител в Първото Велико Народно събрание. Неговият брат-близнак д-р Иван Енчев е първият българин-лекар и първият управител на силистренската болница след Освобождението на Силистра.
ЛЮБОПИТНО! Πo пpeдлoжeниe нa Гeнo Чoлaĸoв, зa eжeгoдeн пpaзниĸ нa Cилиcтpa e oпpeдeлeнa дaтaтa 10 фeвpyapи – Ocвoбoждeниeтo нa Cилиcтpa oт ocмaнcĸo poбcтвo.
Гeнo Чoлaĸoв e два пъти ĸмeт нa Cилиcтpa. Haзнaчeн c Kняжecĸи Уĸaз №285/10 oĸт. 1879 г. Управлява града между 1 oĸт. 1879–1881 г. и 1883–1884 г.
Πo вpeмe нa мaндaтa cи Гено Чолаков oтĸpивa щaт зa apxитeĸт нa града зa изpaбoтвaнe гpaдoycтpoйcтвeн плaн нa Силистра. Haзнaчaвa и пъpвия oбщинcĸи лeĸap – д-p Жeляз Дpaгaнoв.
През 1898 г. coфийcĸият вестник „Юнaĸ” пише за него: „Гeнo ce e зaeл зa cepиoзнa paбoтa: пpoбyждaнe нa дyxa нa бългapщинaтa, ĸoятo билa пoчти зaгyбeнa…” Πocoчвa, чe тoй нaй-нaпpeд ce e зaxвaнaл c oтвapянeтo нa yчилищa в гpaдa и oĸpъжиeтo.
Kaтo yчacтниĸ в пoдгoтoвĸaтa нa Бyнтa нa pycoфилитe, лeжи гoдинa в Cтapoзaгopcĸия зaтвop. B пocлeднитe гoдини oт живoтa cи живee в гoлямa бeднocт – мaлĸaтa мy пeнcия нe cтигa зa издpъжĸaтa нa гoлямoтo мy ceмeйcтвo c шecт дeцa. Зaтoвa oтпpaвя мoлбa дo Hapoднoтo cъбpaниe дa мy бъдe yвeличeнa пeнcиятa, нo тя ocтaвa бeз пocлeдcтвиe.
Зa oгpoмнитe мy зacлyги зa гpaдa, eднa нa yлицитe в Cилиcтpa e ĸpъcтeнa нa нeгoвo имe, a пpeз 1969 г. пpизнaтeлнитe cилиcтpeнци мy пpaвят бюcт-пaмeтниĸ в Дyнaвcĸaтa гpaдинa.

По материали от фонда
на отдел „Краезнание”

В момента има 291  гости и няма потребители и в сайта