Георги Стойков Мамарчев
(1786-1846)
Една от водещите личности във въоръжената борба на българския народ против османското владичество и организатор на два опита за народни въстания през втората четвърт на XIX в. Първият комендант/кмет на Силистра.
Георги Стойков Мамарчев, известен като капитан Георги Мамарчев (Буюклиу) е роден около 1786 г. в Котел – едно от най-будните възрожденски селища по това време. Произхожда от стар български род с корени от село Еркеч (днес Козичино). Негов баща е Стойко Радев-Мамарецът – заможен скотовъдец, собственик на тепавица, който по-късно загива в Котленското въстание по време на Руско-турската война през 1806-1812 г. Майка му Мария е от Жеравна. Георги Мамарчев е вуйчо на Георги Стойков Раковски (син на сестра му Руса), който по-късно, в знак на уважение към него приема името „Георги Македон“ и увековечава делото му в своите спомени.
Още млад Мамарчев напуска родния край, белязан от кърджалийските размирици, установява се във Влашко и поема пътя на въоръжената борба. Бойното си кръщение получава по време на Руско-турската война (1806-1812), когато постъпва като доброволец. Участва в състава на Българската земска войска(1810-1811) и се отличава в сраженията при Тутракан, Русе и Силистра. За проявената храброст е награден с Георгиевски кръст и е произведен в офицерски чин. През 1812-1813 г. участва и в Отечествената война на Русия срещу Наполеон, включително в битките при Бородино и Лайпциг.
През 1821 г. Георги Мамарчев се включва в общобалканските революционни военни действия на тайната организация „Филикиетерия“ („приятелско общество“)и въстанието в Молдова и Влашко. От този период датира и личният му печат със символа на Св. Георги – свидетелство за самочувствието му на военен водач.
Най-значим е приносът на Мамарчев като „волентирски капитан” по време на Руско-турската война (1828-1829). Още в навечерието ѝ той тайно формира български доброволчески отряд, с който подпомага руските войски при форсирането на река Дунав и овладяването на турски укрепления в Североизточна България. Особено важна е ролята му при обсадата и превземането на Силистренската крепост (1829). Отрядът му действа по Дунав, пленява турски лодки, прекъсва снабдяването на обсадените и участва в бойни действия както по вода, така и по суша. „Флотилията” на Георги Мамарчев е създадена от трофейни кораби, пленени от турците. С тях той прогонва турските съединения, прекъсва връзката между Силистра и Русе, допринася за създаването на плаващия мост Кълъраш – Силистра и за овладяването на Силистренската крепост. С триста души той напада крепостта откъм Дунава, завладява цитаделата и обръща оръдията към града. За заслугите си Мамарчев е награден от руския император с орден за храброст „Света Ана“ III степен и скъпоценна сабя.
Военните успехи събуждат у него надеждата за освобождение на България. След превземането на Силистра Мамарчев отива в Котел, където се жени за сливенката Радка, която е от богат, но революционен род. Одринският мир (1829) не носи никакви права за българите и Мамарчев прави опит да организира въстание в Сливенско, Котленско и Търновско. Руското командване обаче вижда в тези действия заплаха за собствените си дипломатически интереси. Планът му е осуетен по заповед на генерал Дибич, който изпраща казашки полк да го арестува, разпуска отряда му и го извежда под конвой заедно със семейството му във Влашко, като преминава през Силистра. Разследван е за своеволията си от военните в Букурещ и лежи в местния затвор, но след застъпничество от българското население е оправдан и освободен.
В периода 1831-1835 г. Георги Мамарчев се установява със семейството си в Силистра, която остава временно под руска власт. Ражда му се дъщеря Марийка и втори син, кръстен според записките на Раковски на висшия руски офицер Алейников, който през 1833 г. взема първородния му син Стефан Буюклиу да учи в Русия. В Силистра Георги Мамарчев продължава своята търговска дейност, под чието прикритие пътува из страната и буди народа за въстание. Утвърждавайки се като виден общински първенец, капитан Георги Мамарчев е назначен от руската власт за военен комендант на града, а българското население го избира за комендант (кмет) на новосъздадения извън крепостта квартал „Волната“ (1831-1832). Според изследователите това прави Мамарчев първият кмет в българската история. Сред българските преселници в квартала са и бивши доброволци от отряда на Мамарчев от бесарабските български колонии. Сред тях е и Петър Николаевич (Петракоглу), който през 1832-1833 г. сформира в Силистра въоръжена група за доставка на оръжия и боеприпаси за ново въстание, за което Мамарчев започва подготовка. За свой помощник в него търновския търговец Велчо Атанасов – Джамджията, поради което то става известно като Велчовата завера (1835). В съзаклятието участват много родолюбци, организирани в два въстанически центъра – в Силистра и в Търново. В навечерието на въстанието, вследствие на предателство, Георги Мамарчев е заловен през нощта на 4 срещу 5 април 1835 г. в Плаковския манастир – постоянна квартира на ръководния щаб. Повечето ръководители на заговора са жестоко инквизирани и обесени, но Мамарчев, заради руската си униформа и оръжие, и заради опасението на турците, че е руски поданик, избягва смъртта. Той е арестуван и отведен под стража в Цариград. По заповед на султан Махмуд II е изпратен на заточение – първо в Кония (Икониум, Мала Азия), а от 1842 г. в град Стефаникия на остров Самос – собственост на княз Стефан Богориди, който третира населението като роби. Последните десет трагични години от живота си Мамарчев прекарва със семейството си в изгнание, далеч от родината, но докрай остава верен на българската кауза. В последната година на неговото изгнаничество, по нареждане на другия българин, който управлява остров Самос – котленецът гръкоман Г. Кръстевич, е прекъсната оскъдната му месечна издръжка. Това принуждава Мамарчев да изпрати семейството си в Котел, при сестра си Руса – майката на Раковски. Великият българин Георги Мамарчев – угнетен и в самота, умира на остров Самос на 16 юли 1846 г. и е погребан от местни гърци в малък параклис. Според свидетелства, последната му воля е била „да положи оръжието си в полза на отечеството“.
Георги Мамарчев е емоционално свързан с историческата памет на Силистра. Силистренци свидетелстват, че той навсякъде е казвал: „Брате българине, не стой със скръстени ръце, ти трябва всякога да помниш, че най-скъпото нещо – свободата, даром не се дава!” (Илиев, 1971, с. 3). Внучката на по-големия брат на Мамарчев – Антонина (Тона) Димитрова Мамарчева е учителка, с принос за учебното дело на Девическото училище в Силистра и съпруга на бъдещият кмет на града Димитър Енчев, също учител. През 1943 г. известният силистренски журналист Филип Македонски – председател на Силистренския общоградски комитет, предлага да се издигне паметник на Капитан Мамарчев и предоставя първите средства за набиране на фонд. Скулпторът Павел Метеоров декларира желание да проектира и извае паметника, но това не се случва. През 1966 г. в Силистра е открит бюст-паметник на капитан Георги Мамарчев (със скулптор Антонина Бочева), който и до днес напомня за историческия му принос като първи кмет на града. В Силистра има и улица, кръстена на неговото име.
Животът на капитан Георги Мамарчев е пример за всеотдайна борба за национално освобождение. Неговата дейност – от бойните полета при Силистра до подготовката на Велчовата завера, го нарежда сред най-ранните и последователни български революционни водачи на XIX в.
Статията е резултат от изпълнението на проект BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFPR002-1.014 „Устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, в т.ч. и на конкретни инфраструктури или техни обединения от Национална пътна карта за научна инфраструктура.
The article is a result of the implementation of project BG16RFPR002-1.014-0011 Sustainable Development of the Center of Excellence "Heritage BG," funded under the grant aid procedure BG16RFPR002-1.014 “Sustainable Development of Centers of Excellence and Centers of Competence, Including Specific Infrastructures or Their Associations from the National Roadmap for Scientific Infrastructure”.
РБ „Партений Павлович” – партньор на СУ „Св. Климент Охридски”
