parteniiПартений Павлович /1695, Силистра - 1760, Сремски Карловац, Австрия/.
Голям южнославянски и български книжовник, оставил дълбоки следи в духовната история на народа ни през XVIII век. С цялата си богата и обширна религиозно-проповедническа, обществено-политическа и творческо-книжовна дейност той утвърждава българщината и дружбата между славянските народи. В неспокойния си живот е обиколил целия Балкански полуостров и Централна Европа, преминава през различни нива на църковната йерархия и през 1751 г. е ръкоположен за епископ на Карловацката архиепископия. Получава високо за времето си образование, владеел е 9 езика. Най-значителното му произведение е неговата "Автобиография", написана през 1757 г. Изявява се като новатор в поетичния и повествователния жанр, той е първият български светски поет. Явява се предшественик на Софроний Врачански, внушава на своите съвременници, че за да се победи поробителя са нужни обединените усилия на всички християнски народи. Политическият му идеал е освобождението на българи и сърби, за което свързва надеждите си с Русия. Автор е на "Ода за Петър I" и "Песен за Русия", превел е на български много църковни книги, запазени са негови писма до руската императрица Елисавета Петровна. С целия си живот и творчество се утвърждава като пламенен патриот и ярък будител на народностното съзнание. Той е един от великите силистренци на всички времена.


rashkoРашко (Райко) Блъсков /1819, Клисура - 1884/
Поканен е за учител в разположеното над Силистра село Калипетрово през 1850 г. Става основоположник на местното училище, първото училище с името на Кирил и Методий в България. Учителства и в Силистра 1856 г. Ревностен и последователен борец за църковна независимост. Основен противник на гръцкия владика Дионисий в Силистренския край и организатор на населението за премахването на гръцката духовна зависимост. Още през 1853 г.тръгват към българските села първите негови ученици-учители, подготвени в неговото училище. Разочарован от силистренските първенци и договарянето им с гръцкия владика Дионисий за изгонването му срещу благословия за изграждането на българска църква, през 1860 година напуска Силистра и се отдава на книжовна и издателска дейност в Букурещ, Болград, Плоещ и Гюргево. Баща на шестима синове /Андрей, Владимир, Димитър, Илия, Стефан и Христо/. Синът му Илия Р. Блъсков известно време е учител в с. Айдемир, Силистренско. Автор е на значително по обем оригинално и преводно творчество с педагогическа насоченост. Написва автобиографията си, издадена от сина му Илия Р. Блъсков през 1901 г.


sawaСава Доброплодни /1820, Сливен - 1894, София/
Виден български възрожденски деец, книжовник, педагог, театрален деец, общественик, реформатор в просветното дело и борец за църковна независимост. В Силистра той пребивава като учител от 1870 до 1872 г., поканен от местните първенци "да тури ред в училищата". Създател на едно от първите български читалища с името "Надежда" /1870/. С името му се свързва борбата за самостоятелна българска църква, той е делегатът на силистренци на Първия български църковен народен събор в Цариград /1871/. Родоначалник е на театралното дело в Силистра с постановката "Многострадалната Геновева" /1870/, създава първото в България театрално дружество "Деятел", името му е сред създателите на женско сдружение в града. Сава Доброплодни е учителствал в Тулча/1864-1869/ и Кюстенджа/1872-1875/ в Северна Добруджа. През 1865 г по време на учителстването си в Добруджа написва и издава в Болград "Кратко здравословие или уроци, за да вардим здравето си". След Освобождението е приет за дописен член на БДК /дн. Българска академия на науките/, а от 1884 г. за почетен член.


genoГено Чолаков (1834, Русе – 1905, Силистра)
Най-ярката фигура в борбата на силистренци за национална, политическа и църковна независимост. Идва в Силистра през 1884г. да учи занаят при вуйчо си, известния местен първенец Ради Тодоров. Застава начело на младите в града, поддържа връзки с Раковски, Левски, Филип Тотю, Стефан Караджа. Оглавява борбата за църковна независимост и българско училище, което му коства затвор в Цариград. Председател е на местния революционен комитет, но подготвяното от него въстание през 1876 г. тук не успява да избухне. В навечерието на Освобождението го заточват в Балъкесир /Мала Азия/, откъдето излиза след подписването на мира в Сан Стефано. След Освобождението два мандата заема кметския стол на Силистра 1879/81 и 1884/86г. Представител на силистренци в Учредителното и Първото Велико народно събрание в Търново 1879г. Участва в бунта на русофилите през 1887г. и лежи една година в затвора в Стара Загора. Излиза след амнистия през 1888 година. Умира в пълна мизерия през 1905 г.


qnkotЯнко Тодоров (Я. Т. Греков) (1838-1914)
Учител, участник в националноосвободителното движение. Роден е в гр. Сопот. Завършва взаимното училище в родния си град. Продължава учението си в класното училище в Сопот с главен учител Йордан Ненов. Учителства във Враня, Калофер и Свищов. От 1863 до 1865 е условен в близкото до Силистра с. Калипетрово, където издига авторитета на училището, за да го определи Тодор Пеев като по-уредено от градското. През 1869 силистренската община го условя за взаимен учител. Броят на учениците бързо достига до 200. След конфликт с архимандрит Кирил и Сава Доброплодни той е принуден да напусне града (1870). Назначен е в с. Алмалий (село в Северна Добруджа, близо до града). Тук престоява само една година (до 1871). Причината е същата. Отстранен от архимандрит Кирил, заради дописка във в. „Македония” срещу Сава Доброплодни. Учителства в родния си град Сопот, където се включва в революционната организация на В. Левски, след това в Оряхово. През 1875 е заподозрян от властта, че е „намесен в появилото се бунтарство”. Затворен е във Видин, но скоро е освободен, защото не се доказва вината му. Завръща се отново в Оряхово. След разгрома на Ботевата чета лежи в затворите във Видин и в Русе заедно със Стоян Заимов. Излиза от затвора с осакатена ръка. През 1877 отново е учител в Силистра, работейки до пенсионирането си. Автор на първото изследване за историята на образованието в Силистра през Възраждането.


rkownalievпоп Христо Черковналиев (1834-1889, с. Калипетрово, Силистренско)
Най-арката личност на с. Калипетрово през втората половина на XIX в. Ученик на Рашко Илиев Блъсков. Когато учителят е прогонен от турците, неговото място заема ученикът. От 1864 година става свещеник. Оглавява революционния комитет, заедно с Гено Чолаков подкрепят, посрещат и изпращат за Влашко народни борци. Един от щедрите спомоществователи и сам издател на книжнина. През 1869г. издава в Русе книга „Азаил и неблагодарний селянин”, издава я втори път през следващата година, като към нея е прибавена песента „Грозданка”. Доживява Освобождението и се включва усърдно в уредбата на новата държава. Депутат е на Учредителното и Първото Велико народно събрание, неговият подпис стои под Търновската конституция от 1879 г. В историята на възрожденските борби винаги и напълно заслужено е поставян редом със силистренските първенци и радетели на българщината.


todorТодор Пеев /1842, Етрополе -1904, София/
Учител, борец за национално освобождение, съратник на Васил Левски. Ученик на етрополския даскал Димитър Дидов и Сава Филаретов, учи и във френския католически колеж Бебек в Цариград. По препоръка на френския мисионер Боре е назначен за учител в Силистра в 1865 г. Продължава и укрепва създаденото от предшественика му Милан Кънчев класно училище. Прави смели преобразования, усъвършенства обучението по френски език, броят на учениците се увеличава над 250 души. Устройва училища в селата наоколо, среща се и обучава учителите им. По негово време се взема решение за изграждането на окръжно училище и само първата подписка в града дала 30 000 гроша. Пеев възкликва, че по-щедро население за учението няма по цяло Българско. Застава начело и на борбата с гръцкото духовенство и си спечелва много врагове. Напуска Силистра през 1867 г. След Силистра той става член на БРЦК в Букурещ, участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. След Освобождението е окръжен началник в много градове. Дописен от /1882/ и редовен /1884/ член на БКД /дн. БАН/. Автор е на първата оригинална българска драма „Фудулекску, прокопцаният зет на хаджи Стефания”, написана в 1876 и издадена през 1976 г. Пеев се самоубива в София през 1904 г.


ewlampiqЕвлампия Стоева /3 март 1837, Копривщица – 1908/
Парашкева, това е светското й име, израства в семейството на будния копривщенец Стою Векилов. В родния си град завършва основно образование, учи при известния наш учител, книжовник и общественик Найден Геров. На 14 години родителите й я изпращат в Сопотския манастир, където учи още няколко години. Тук приема монашеския сан през 1855 година, като сменя светското си име с Евлампия. През 1861 година е назначена за учителка в родния си град. където учителства до края на учебната 1867/68 година. Следващата учебна година по покана на общината във Враца е учителка там.
Създадената през 1860 година в Силистра българска община прави всичко необходимо за развитието на българското училище в града. Учениците-момчета са над 200. Но възниква необходимостта и от девическо училище. Силистренци се обръщат към големия просветен деец и книгоиздател Христо Г. Данов от Пловдив, който им препоръчва за учителка Евлампия Стоева от Копривщица. Представят я на членовете на общината и те подписват с нея „съгласително" на 26 октомври. В Силистра тя пристига на 1 октомври 1869 година. Като първа жена-учителка в града, тя трябва да се пребори с инерцията и остарялото мислене на много граждани. Евлампия се проявява като сериозна и упорита и спечелва на своя страна дейците на българската община и будната българска общественост. В девическото училище прилага взаимоучителната метода, която усвоява от своя учител и вдъхновител Найден Геров. Обучението в клас се провежда от учителката посредством няколко помощнички, подбрани между по-възрастните и подготвени ученички. Програмата е съставена с помощта на класния учител Антон Кесяков, който е неин съгражданин, също учител в Силистра.
Благодарение на своята всеотдайност, типична за нашите възрожденски учители. Евлампия Стоева си спечелва заслужен авторитет. През лятото тя поставя началото на неделните училища за по-големите момичета и жени. Не остава настрана и от революционните тежнения на епохата. В Букурещ поддържа връзки с Васил Левски, Любен Каравелов, пренася в Силистра и предава на Гено Чолаков „Устав на Българския централен революционен комитет . След трите учебни години, които учителства в Силистра, Евлампия Стоева заминава за Русе, а след това за Копривщица, където работи още 16 години. При подготовката на Априлското въстание по предложение на Тодор Каблешков тя ушива знамето на въстаниците в Копривщица. Умира на 28 февруари 1908 година.


diogenДиоген Вичев (1874-1962)
„Бай Диоген”, „Дядо Диоген” или просто „библиотекарят” – така силистренци наричат с уважение и обич човека, отдал на книгата, на нейното съхранение и разпространение шестдесет години от живота си. Силистренската библиотека може само да се гордее, че е имала такъв всеотдаен и дори жертвал се за книгите библиотекар. Библиотекар с главно „Б”. И затова още прежине той се ползва с любовта на своите съграждани.
Диоген Вичев е роден на 14 февруари 1874 г. в Силистра. Семейството му е основният фактор за израстването му като патриот и човек с висок граждански морал. Коренът му е от с. Драгоево, Шуменско, известно с непокорния дух на българите.
Диоген Вичев завършва силистренското педагогическо училище, учи още две години в Пловдив, а след това във военното училище в София. През 1887 година става уредник на общинската библиотека. Намира истинското си призвание, истинското си място сред книгите. Полага много усилия за подреждането на малкото книги и големия брой вестници и списания. През 1907 г. му предлагат да поеме библиотеката при градското читалище „Доростол”. Започва дългият път на изключителната му народополезна дейност. За 50 години читалищната библиотека става негов дом. Подпомогнат от читалищното ръководство, той се стреми да набави най-доброто, най-актуалното и да го препоръча но колкото се може повече читатели. През 1911 г. завършва библиотечен курс.
Особена заслуга на живота му е спасяването на българските книги след анексирането на Силистра от Румъния и масовите погроми над всичко българско. В периода 1913 – 1924 год. съхраняването на българските книги става негова лична съдба. когато се узаконява Българското културно общество. Диоген Вичев крие книгите по тавани, мазета и житарски складове и се грижи да не се похабят и изчезнат.
Диоген Вичев работи като библиотекар до 1950г. През 1954г. получава награда орден „Кирил и Методий” – първа степен.

 

Източници:

Енчев, Енчо. Силистренска енциклопедия,Силистра, 2004
Силистренска област. Енциклопедия, Силистра,2017
Христова, Димитрина. Път през годините: Библиотечното дело в Силистра 1870-1959г., Силистра, 2006
в. Силистренска трибуна

.

В Регионална библиотека „Партений Павлович” бе представена поетичната книга „Рисувам те, любов”

На 2 септември 2021 г. в пространството пред Регионална библиотека „Партений Павлович” беше представена най-новата книга на поетесата Милена Гюрова-Гунчева. Издадената през настоящата година стихосбирка е четвъртата поетична книга на авторката. Както тя споделя, стиховете са написани през последната година, когато хората се чувстват притеснени от пандемията и въпреки че всеки стих е послание към определен човек, стиховете стават близки на много хора. Творбите са оформени в 3 тематични цикъла: Пулсът на светлината, Има такава любов, Колелото на живота. Стихотворенията са споделени прозрения, изпълнени със силата и мъдростта на жената, която винаги е способна да дарява любов и красота.

Водещ на събитието бе Блага Кирилова, която представи авторката и книгата. Милена Гунчева прочете свои избрани творби, а етюди от музиката на Шопен допълваше артистичната атмосфера на поетичната вечер.

В момента има 181  гости и няма потребители и в сайта