Живеело в едно малко село прекрасно момиче на име Гергана. Семейството й било бедно, но щастливо. Бащата изкарвал прехраната, като ловял риба. Повечето хора в селото преживявали чрез улова на риба, защото селцето се намирало на брега на река Дунав.
Настъпила сурова и люта зима. Дунавът замръзнал и рибарите не можели да излизат с лодките си. Запасите свършили и настъпил глад.
Семейството на Гергана не било пощадено. Но се случило още едно нещастие, малкото й братче се разболяло. Никой не могъл да му помогне и то залинявало с всеки ден все повече и повече.
Малкото момиче не можело да гледа как брат й и родителите й страдат. Затова една вечер се измъкнало тихо и тръгнало да търси лек.
Вървяла Гергана дълго време край брега на замръзналата река, но започнала да замръзва от студ. Гладът отдавна вече я измъчвал. Изведнъж видяла нещо странно в плитчините на реката. Отишла по-близо и какво да види – риба, заплетена в мрежи. Първоначално Гергана си помислила да я вземе и занесе вкъщи, но после й дожаляло и я освободила. Рибата започнала да върти опашка и като че ли да я моли, момичето да я последва. Гергана това и сторила. Рибата я отвела до малък остров. Там имало изоставена рибарска колиба. Гергана влязла плахо, но вътре нямало никой. На един стол съвсем прилежно била сгъната бяла риза с прекрасни шевици. Малкото момиче се приближило и протегнало ръка към ризата. Дрехата била най-финото нещо, което тя бе докосвала някога. Взела я плахо и я облякла.
За един миг настъпила чудна пролет. Навън било слънчево, зелено, птиците пеели. Гергана не разбирала какво става, но се зарадвала и бързо тръгнала към дома. Когато стигнала, се уплашила, че майка й ще я попита, откъде има такава хубава риза. Затова я съблякла. Когато го направила, зимата се върнала с пълни сили. Реката отново замръзнала. Тогава момичето разбрало, че ризата е вълшебна. Облякла е отново и пролетта се завърнала. Гергана влязла вкъщи и отишла веднага при своето братче. Взела ръката му и я сложила върху ризата. Болестта си отишла.
А рибарите… те не смогвали да уловят многото риба, която като че ли сама изскачала от реката.
Гергана скрила ризата в едно сандъче, в една малка ниша, в местната църква, която носела името на покровителя на рибарите „Св. Николай“.
И днес още хората разказват и търсят ризата с вълшебните шевици.

Теодор Светославов Славов
5.а клас, СУ „Христо Ботев“
гр. Тутракан
Учител: Раданка Ангелова

В момента има 173  гости и няма потребители и в сайта

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си.