Живели някога мъж и жена. Те си имали едно единствено дете-момиче. Бедни били, но живеели в любов и сговор. Трудели се от сутрин до вечер, за да изкарат прехраната си.
Но един ден майката се разболяла от незнайна болест. Бащата питал и разпитвал за лекарство, но нищо не помагало. Момичето не се отделяло от леглото на майка си.
Една вечер на вратата им потропал странник. Помолил за подслон и къшей хляб.
- Добре си дошъл–поканил го бащата. Ще се намери хляб и за теб.
Момичето отишло при майка си, а двамата мъже се заприказвали. Странникът бил от съседното село, правел грънци и ги продавал в града. На другия ден, тръгвайки си, той казал на бащата:
- Сполай ти за гостоприемството. Вземи това менче за отплата. Малко е, но е дадено от сърце. Нека ви донесе радост в къщата.
Момичето много се зарадвало на менчето. То не било голямо като тези, които имали, било и по–шарено и някак греело, сякаш се смее.
- Тате, днес ще отида с менчето за вода. То е много по-леко и ще го напълня от долния кладенец, там водата е по-студена.
- Иди, дъще, аз ще поседна при майка ти, докато се върнеш.
Дъщеричката бързо стигнала до кладенеца, напълнила менчето с вода и още по-бързо тръгнала към къщи. Водата се плискала от менчето, затова момичето спряло да погледне колко вода е останала. Навело глава и погледнало в менчето, но вместо своя образ, то видяло усмихнатото лице на майка си.
- Мама! - със свито сърце си помислило детето и се огледало наоколо.
И що да види - по утъпканата пътека, там, дето е плиснала вода, се зеленеела току-що поникнала трева.
- Бързо при мама. Тя трябва да пие от тази вода! Менчето е вълшебно. Мама ще пие и ще оздравее. Ще оздравее! - повтаряло си детето и надежда изпълвала сърцето му.
Още от вратата заговорило:
- Мамо, нося ти студена водица с новото менче. Хайде, пийни си, ще ти стане по-леко!
Майката отпила няколко глътки. Очите и светнали, бузите и поруменели.
- Наистина, дъще, олекна ми. Тази вода е вълшебна.
- Не, майко, менчето е вълшебно. Ще го оставя до теб да оздравееш напълно.
Сбъднали се думите на странника - радостта се върнала в къщата, всички били щастливи. А менчето стояло на видно място и ги пазело от злини.
Така изминали една, две, три години. Една вечер неочаквано се появил странникът. Нооо това вече е друга приказка.

Имена на участниците в отбора: V клас

  1. Християна Тодорова
  2. Леа Караджова
  3. Борислава Величкова
  4. Тиана Токова
  5. Ясмин Расим
  6. Йордан Калчев

СУ „Йордан Йовков“
гр. Тутракан

В момента има 1352  гости и няма потребители и в сайта

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си.