Имало едно време едно истински щастливо семейство - майка, баща и двете им деца. Майката се казвала Мария, бащата - Симеон, дъщерята - Виктория, а синът - Димитър.
Виктория и Димитър много обичали разходките в гората, чистият въздух, красотата на природата, запазила се чиста и непокътната от хора. Именно заради това семейството си купило къща, намираща се по средата на една иглолистна гора.
Един ден, докато майката приготвяла вечеря, Виктория я попитала дали може да излезе за малко навън. Мария й позволила, но я посъветвала да не ходи навътре в гората сама. Виктория запомнила думите на майка си и се опитвала да се пази, защото в гората било възможно да има диви животни. Вики си облякла якето и излязла навън в студа. В гората имало дървени пейки за отдих на почиващите си хора. Поседяла на пейките известно време…и изведнъж….чула някой да шумоли в храстите зад нея. Виктория отишла да види какво се крие там. Изведнъж зашеметяваща стрела я ударила в челото и Виктория припаднала. Една златна като пясък птица прелетяла над момичето точно в този момент и я грабнала с ноктите си.
Птицата прелетяла извън гората - местност, която никой никога досега не бил се осмелил да премине. Гората била много, много голяма….сякаш нямала край и изглеждала като омагьосана.
Когато Виктория се събудила от удара на стрелата, видяла, че е затворена в огромен пясъчен часовник по средата на нищото.
Мария, майката на Виктория решила да излезе да потърси дъщеря си, защото Вики наистина много се забавила. Когато стигнала до гората, Мария не видяла никого. Викала, викала с цяло гърло, но никой не се обаждал. Тогава тя решила да каже на съпруга си Симеон и на сина си Димитър, че Виктория я няма, била изчезнала. Тръгнала към вкъщи и споделила страховете си. Димитър, като най-силен, решил, че ще тръгне пръв да търси сестра си, колкото и да е страшно и опасно.
Родителите на децата много се изплашили - първо, че Вики я няма, и второ, че брат й ще тръгне сам да я търси, но нямало кого друг да изпратят, защото Симеон бил много болен.
Смелият Димитър взел нужните неща със себе си и тръгнал да търси сестра си. Докато вървял по пътя, Димитър чул много странни звуци, идващи от гората, но от много, много по-навътре. Но това не отказало Димитър - той продължил да вика името на сестра си и да върви към опасностите, които може би го дебнели в гората. Нищо не било в състояние да го спре.
Внезапно се появило едно сиво зайче, което можело да говори. Димитър много се изненадал от това говорещо животно. Никога преди това не бил виждал нещо подобно. Зайчето казало на Димитър, че знае къде е сестра му, но ще му каже това при едно условие - ако за определено време му намери морков и зелка, защото било много гладно… направо умирало от глад.
Димитър от сърце се зарадвал, че ще успее да намери Вики. Той бил готов на всичко, за да успее да изпълни условието на зайчето. Захванал се с мисията си. Търсил, търсил, търсил…., но му дошло нещо наум - да намери повече зелки, защото те са по-големи от морковите и се виждат повече от тях (не са в земята).
Недалеч Димитър съзрял блещукаща зелка и веднага побързал да я откъсне. Отскубнал я и я дал на зайчето. То отворило уста и я изяло цялата. Димитър не можел да повярва, че зайчето успяло да изяде цяяяяялата зелка.
Зайчето казало на Димитър накъде да тръгне, но по-напряко. Послушал го Димитър. Вървял там, където заекът му казал да върви, но... Виктория я нямало!!! Зайчето обаче решило да не оставя момчето само в търсенето на Вики и тръгнало с него.
Вървели, вървели и стигнали до края на гората, а там,…какво да видят след края на гората имало огромна пустиня. Зайчето съзряло в далечината висока кула, извисяваща се по средата на нищото. Колко странно, нали!
Отишли двамата другари по-близко до кулата и видели, че това всъщност не било кула, а пясъчен часовник. Димитър се загледала в часовника. Нещо му грабнало вниманието - в този пясъчен часовник имало нещо странно. Така и било. Вътре имало човек.
Димитър казал на зайчето, че в часовника има затворен човек. Приближили се още и зърнали човек, облечен в черни дрехи, с черна шапка на главата, която била толкова голяма, че скривала цялото му лице. А на шапката имало нарисуван знакът на злите, лошите хора (знакът представлявал планетата земя, цялата изрисувана в черно - нищо светло нямало по нея). Зайчето и момчето видели в пясъчният часовник и златна птица, която сменяла цветовете си през четири минути, а човекът, затворен в часовника, била сестрата на Димитър - Виктория.
Димитър много се зарадвал, когато видял, че сестра му е вътре, че най-после я е открил, макар и затворена. Той щял да направи всичко по силите си, за да я спаси. Засилил се към часовника Димитър, но зайчето му казало да почака и да се спре, защото то имало добра новина за него. Зелката, която Димитър бил дал на зайчето била вълшебна и давала сила на този, който я открие. Димитър вече имал силата да спаси всичко и всеки.
Погледнало момчето злия човек, облечен с черните дрехи и голямата черна шапка на главата. Погледът на Димитър се оказал изпепеляващ за лошия - той се изпарил веднага, щом двамата срещнали погледите си. Златната птица също била свободна. Тя била много благодарна на спасителят си Димитър и му показала къде е ключа, който бил нужен на момчето, за да спаси сестра си от прокълнатия пясъчен часовник. Димитър намерил ключа и спасил сестра си.
Те силно се прегърнали… Даже плакали от радост, умиление, благодарност и успокоение….
Тръгнали двамата към вкъщи. Когато се прибрали, разказали на родителите си какво им се било случило.
Братът и сестрата вече знаели, че задължително трябва да слушат майка си и баща си и да не ходят далече, в тъмното, страшното и неизвестното.

ПОУКА : Времето е богатство, което трябва да ценим и споделяме с най-близките до сърцето ни хора, защото животът е кратък и непредсказуем. Няма по-скъпо от семейството.

КОЛЕДНО ПЕТСТИШИЕ

Топлина, уют и светлина,
желания, копнежи, сбъдната мечта.
Живот един, снежец и бъднина,
мирис на канела, коледна елха...
Коледа, Коледа, Коледа!

Надежда,дом,семейство,топлина,
детски смях ,усмихнати лица,
благодарност, Бог един и доброта…
Коледа, Коледа, Коледа!

Спортно училище „Дръстър”, гр. Силистра