Живеело някога едно момиченце на име Али. Тя била на дванадесет години с дълга руса коса, буйни къдрици, малко луничаво личице, пъстри очи с красиви мигли и чипо носле. Имала слабо издължено тяло, което подчертавало с любимата си розова рокличка на бели точици, а на крачетата си обувала сладки лилави пантовки с бяла панделка. Живеела в малка къщичка, сгушена в гората, заедно със своите родители. Всяка сутрин Али се разхождала и се наслаждавала на птичите песни, тичала с пеперудите и като малка балерина правела пируети с падащите листа.
Незнайно как точно,но тази сутрин есенният игрив вятър й изпратил едно по-различно листо. Тя посегнала към него и го хванала. В този миг се намерила пред своя дом, който бил променен до неузнаваемост - без прозорци, без врати. Натъжила се и заплакала с едри сълзи, които се стичали по нейното красиво луничаво личице и рокличката й на бели точки. Листото, което стискала в ръчичката си, проговорило:
- Ти, мила Али, не тъжи! Чудни думи научи и в трудни дни ги изкажи.
Чипоноска се поумислила, завъртяла една къдрица на кутрето си, вдигнала ръчичката си с листото нависоко и изрекла:
- Лети, лети, листенце и в трудни дни ми помогни.
Листенцето придобило чудна сила, полетяло с Али към най- високата планина и двете кацнали на един заснежен връх. Люта зимна виелица понесла листото и то се изгубило от погледа на дванадесетгодишното момиченце.
Али се свила от студ, заплакала отново, сълзите й се превърнали в малки ледени камъчета. Те падали върху заледената земята и рисували нейната малка къщичка, сгушена в гората. Във воя на виелицата тя откроила гласовете на родителите си и още по-горко заплакала. Решила да се спусне от върха и да слезе на своята земя. Спускайки се надолу, се подхлъзнала и паднала в една дълбока и широка, пълна с жълти есенни листа. Малкото сърчице на момиченцето затуптяло от страх и ужас.
В този момент рубинена светлина привлякла погледа й и в нея Али разпознала вълшебното си листенце. Започнала да изрича вълшебните думички:
- Лети, лети листенце и в моя дом ме отведи.
Светлината прегърнала Али, изнесла я от ямата и като Витлеемската звезда я отвела до дома й. Той бил този, който тя помнела, уютен и красив. Родителите й много се зарадвали, прегръщали я и я целували.
Доброто е вълшебство! С вълшебен приятел светът става по-добър и по-красив.
Елизабет Недкова и Тея Людмилова, 6.клас
ОУ "Св. св Кирил и Методий", гр. Силистра
Учител – Диана Йорданова
