ЙОРДАНОВ, ВАЛЕНТИН

Валентин Йорданов е роден на 5 септ. 1970 г. в гр. Силистра. Завършил е ПИМЕ. Дългогодишен актьор в ДТ „Сава Доброплодни” – Силистра. Има множество награди от поетични конкурси.

БИБЛИОГРАФИЯ

Жарава за причастие : Лирика. - Силистра, 2003 . - 44 с.

Крясъкът на пеперудата. - с.Искра, Силистренско, 1993 . - 38 с. : с ил.

Пеперудени коне : Любовна лирика. - Силистра, 2010 . - 64 с.

Приятна свобода : Поезия в три цикъла. - Силистра. - 56 с.

Щурец сред звездите : Поезия. - София, 2008 . - 48 с.

СТИХОТВОРЕНИЯ

ОТ СЕЛО СЪМ…

От село съм. Съвсем обикновено…
Обичах да играя в прахоляка.
През лятото аз въдицата вземах,
че с нещо ме привличаше реката.
На труд се учих в нашата градина,
плевих трева, копаех със мотика.
Все едно. Година след година.
Но с хубавото винаги се свиква.
Цветя ухаят, волни птички пеят
и детски смях във спомените чувам.
Сега, уви, в бетонен град живея,
дори по-точно е, че само съществувам.
От детските пътеки няма нищо.
На село няма вече детска врява.
Един музей за спомени е всичко.
Отида ли, те в мен се съживяват.
Аз горд съм, че на село съм израснал
и с вятъра на гоненка играех.
Защо ми се наложи да пораствам?
За друг живот аз някога мечтаех.

КАК СЕ ПРАВИ ЛЮБОВ…

От слънцето отчупих топлина.
Поръсих звезден блясък от небето.
Смиреност взех от първата сърна.
Горещината ползвах на сърцето.
Взех надежда от един моряк,
мечти от пъстротата на дъгата.
С пътуваща комета сложих знак.
Размесих с аромат от тишината.
Поставих във пещта на обичта.
С търпение загърнах, да изстине.
С молитвите покрих, да устоя
да не опитам… Сложих твойто име.

СИЛИСТРА

Мълвя неспирно своята молитва
като усмивка истинска и чиста -
едно парче от добруджанска пита,
една мечта за моята Силистра.

Пази я, Боже, все така блестяща
и по-смирена от монашка мисъл.
Градът, от Теб обречен на изящност...
орисан да е вяра, да е смисъл...

И не допускай в тоя град мерзавци
от силата да смучат за изгода...
Той векове е оцелял и е белязан
да е крайречна столица на Бога!

Щом сутрин слънцето усмихне се щастливо
и заблестят лъчите му сред житни ниви,
а Дунава проблемите измива,
за да посрещне ангели красиви.

Като след изповед пречистен и начален,
града от радост бавно се разлиства...
И като в храм вълшебен, но реален
шепти България с възторг - СИ-ЛИ-СТРА!

БЪДИ ЖЕНА

Бъди жена! – ще кажа нежно аз.
Защо със друго пак да те сравнявам.
На твоя поглед и на твоя глас
не се научих как да устоявам.

Преследвана и търсена бъди.
Мишена за очите на мъжете.
Да бъдеш друга просто не върви –
така са те създали боговете.

Пали пожар във мъжките сърца
с тайнството, което притежаваш.
Накратко казано – бъди жена,
загадки продължавай да създаваш.

Загадка даже ти си остани,
така ще бъдеш по-недостижима.
Дори животът да се измени –
теб просто трябва, трябва да те има!

***

НАУЧИХ СЕ ДА ХАПЯ ХОРИЗОНТА,
за да достигна края на света,
да разговарям само със икони,
изпразнен от идеи да тежа.

Научих се крилете да си влача,
да пия даже собствената кръв,
да припознавам изгрева във здрача,
дори последен, да изглеждам пръв.

Научих се да правя от скалата
най-меката завивка за плътта,
да вярвам във очите на децата,
да различавам гняв от доброта.

 Научих се да разговарям с мрака,
да слушам как луната ми мълчи.
Научих, като бързам, да не чакам,
а бързината как да не личи.

Но как да се науча да живея
далеч от моята обичана страна?…
Днес Райна, вместо знаме да развее,
попива с кърпа моята сълза.