ВАСИЛ ЛЕВСКИ – АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА

Из фондовете на Регионална библиотека „Партений Павлович” – Силистра

През 2017 година - Годината на Васил Левски, честваме 180 години от неговото рождение.  Библиотеките ще се включат достойно в календара на събитията, отбелязващи светлата годишнина. Национална библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” постави начало на инициативите, посветени на Левски. Най-старият културен институт у нас организира пътуваща изложба, озаглавена „Посветен на Отечеството”. Тя ще гостува на различни организации в страната и ще представи фотографии и документи, свързани с безсмъртното дело на Апостола. Силистренската библиотека ще бъде домакин на експозицията от 15 до 30 април 2017.

Регионална библиотека „Партений Павлович” притежава богата колекция от документи за Апостола на свободата. Да се комплектува фонд, посветен на най-великия българин, безспорно е трудна задача, защото всяка година произведенията за него нарастват лавинообразно. Литературата, написана за Левски от злокобния 18 февруари 1873 г. до 1986 г. може да попълни фонда на самостоятелна библиотека – около 4 300 заглавия /биографии, академични монографии, научни статии, белетристика, стихотворения и т.н./ Образът на Левски и днес изкушава много автори, стремящи се да разкрият по нов, оригинален начин личността му.

Сред най-новите библиотечни документи в нашия фонд е книгата „Величието на Васил Левски” на Марин Колонкин, който пише, че е събрал „в една малка книжка голямата същност на Васил Левски”. Авторът си е поставил задача да ни представи характерното за Апостола, което го отличава от всички други революционери – неговата идеология и стратегия за националното ни освобождение. В книгата за пръв път е показан архивът за Левски, съхраняван в Националния военноисторически музей в гр. София.

За „Последната изповед на Апостола” от Светозар Казанджиев – художествена интерпретация, която разглежда последните дни на Дякона, Андрей Пантев пише „Препоръчвам ви тази книга. От нея ще научите неща, които само сте си мислили, че познавате”. Малките формат и обем са търсени съзнателно, написана е от първо лице и това дава усещането на читателя, че героят разговаря с него. Въображението на автора е провокирано от писмата и думите на Левски пред съда. Книгата е отличена с Националната литературна награда”Николай Хайтов” за 2009.  

В документалното наследство на основателя на Вътрешната революционна организация има един забележителен документ, който ни дава възможност да се вгледаме в неговата душевност. В „Личния бележник /джобното тефтерче/ на Васил Левски” са записани първите думи на любимите му песни –„Сал за тебе мисля, мамо...”,”Искам, мамо, да те видя”, стихотворението „На прощаване”, рецепти за всякакви болести, комитетски сметки... На първа страница Дяконът е преписал тропара във възхвала на св.св. Кирил и Методий „Яко апостолом единонравний”. Преписан е на 10 май 1872г. в Букурещ, поводът е наближаващият празник на Светите братя – 11 май. В този ден, в градината Оплер, йеродякон Игнатий отслужва света литургия. Присъстват българските релолюционери, които по това време са в румънско, консулите на Русия и Сърбия, румънски първенци, а вестник „Свобода” от 13 май 1872 г.пише, че„за първи път се развява българското знаме”.

На последната страница четем „Упокои се капитан Иван от Търново...”. С Иван Тодоров, наречен Капитан, са били заедно в легията и в четата на Панайот Хитов. Смъртта на Капитана е един от най-тъжните спомени на Апостола. Болен, Иван моли четниците да го убият и да се спасяват. На 19 юли 1867 г. Йеродякон Игнатий опява главата на един от най-близките си приятели и я погребва. В календара на българските светци Ботев ще го запише като „Иван мъченик” заедно с „Васил Левски мъченик”.

    Сред заглавията, посветени на великия идеолог на българската революция бих откроила две белетристични произведения, които съчетават историческото изложение с романистиката и се четат с увлечение от читатели от всички възрасти.

Една от най-вълнуващите книги, посветени на Левски, е „Апостола на свободата” на изтъкнатата изследователка на българската история Мерсия Макдермот. Въпреки че, по думите на авторката, в книгата й няма оригинален материал, а е събрала такъв от различни източници и е написала книгата за читателите в Англия, написаната преди десетилетия биография и днес е една от най-интригуващите творби за Левски. Заглавието „Апостола на свободата” подсказва, че делото на Левски го извисява над идеята за национално освобождение и го превръща в символ на свободата във всичките й измерения.

Интересна съдба има и романът „Левски” на Яна Язова.. Той е част от трилогията „Балкани”, написана през 60-те години на ХХ век, но излиза едва през 1987г., подготвен е по оцеляла чернова и се превръща в най-голямата литературна сензация. Авторката пресъздава по много интересен начин образа на Левски – съчетава героичното и обикновеното, пред читателите оживяват възхитителни черти на характера на героя – родолюбие, самообладание, издръжливост, честност, взискателност към себе и към другите...Героизмът, великото себеотричане достигат своята кулминация във финала на романа – пред лицето на смъртта единствената мисъл на Дякона е за Отечеството и спасението на хилядите, които ще продължат делото. Романът за Апостола пресъздава „ най-важната тенденция в изграждането на образа му - създаването на една нова митологема, която да се превърне в нравствен пример за следващите поколения българи”./Л. Павлова/

   До името и делото на Васил Левски са се докосвали десетки български и чужди автори, всеки от тях е пресъздавал своята представа за него. Апостолът на българската свобода респектира всички със силата на идеите, таланта на организатор и политик, нравствената чистота. Преплитайки легендата и историческата истина, авторите се прекланят пред гения на Левски и му отреждат сакрално място в националния пантеон на България.

В момента има 667  гости и няма потребители и в сайта

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си.