1 ноември – Ден на народните будители. История на празника
В освободена от османско владичество България, всички съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искали да отдадат заслужената признателност към народните будители, като кръщават улици, читалища и училища на имената им. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г.
От 1922 до 1945 г. 1ви ноември е общонационален празник.
От началото на 30-те години на миналия век Денят на народните будители се отбелязва с тържествен парад на портрети на дейци от Възраждането и училищни знамена.
В Силистра празникът за първи път се чества на 1 ноември 1941 г., понеже дотогава Добруджа е под румънска окупация. Както осведомява силистренският седмичник „Подем” в броя си от 7 ноември 1941 г. „...и в Силистра е сложено началото на честванията на Деня на народните будители”. Още на 31 октомври във всички учебни заведения на града са изнесени сказки за ролята и значението на празника. Пред учениците от Смесената гимназия слово произнася директорът й Лефтер Бояджиев, а в новооткрития Институт за първоначални учители говори литераторът Злати Еников. Учениците присъстват на постановката „Делба”, представена в Силистра от пътуващия театър „Нов свят”. На 1 ноември 1941 на централния градски площад „Свобода” е отслужен тържествен молебен по случай именния ден на царица Йоанна. След произнесеното слово за Деня на народните будители се е състоял тържествен парад на войските от гарнизона и на учащите се, приет лично от директора на гимназията и на началника на гарнизона.
Въпреки голямото културно и патриотично значение, което е имал празникът на будителите, през 1945 г. той е отменен, защото се дублирал с Деня на светите братя Кирил и Методий, обявен тогава за празник на българската просвета и култура. Честването му се възстановява едва на
1 ноември 1990 г. На 28 октомври 1992 г. 36-то Народно събрание възобновява традицията и 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители.
