145 години от освобождението на Силистра от османско робство -
10 февруари 1878 г.
Фактографска справка
През април 1877 г. Русия обявява война на Турция. През юни, когато започват военните действия в Добруджа, турските войски възлизат на 15 хил. пехотинци, хиляда конника и 36 топа, а турският флот бил съсредоточен при Силистра.
Силистренската крепост е част от укрепения “четириъгълник” Русе-Шумен-Варна-Силистра. Тя била изградена от съоръжения, разположени в дъга около нея: /от запад на изток/ Танир табия, Мустафа табия, Кючук, Орду, Иланди, Меджидие и Джермен. През тази редица от фортове се намирал венец от редути, между които се извисявала Араб табия. През 1877 г. било изградено и здраво предмостие на румънския бряг, построен бил и потонен мост между Силистра и Кълъраш.
В Силистра имало към 25-хилядна османска войска, малко кавалерия и артилерия. По Дунав патрулирали кораби. Гарнизонът бил към 6 хил. души. Имало около 150 черкези и няколкостотин души башибозук. Населението било към 40 хил. жители.
На 18 юли 1877 г. ген. Цимерман превзема Черна вода, Меджидия и Кюстенджа. На 24 руският боен кораб „Николай” с други два кораба достигат крепостта Силистра и започват да я обстрелват. Един турски боен кораб влиза в бой с руските кораби, но тежко повреден се прибира в пристанището на крепостта.
Руското командване настъпва към Кълъраш с II кавалерийска бригада и бригада от II Донска артилерийска дивизия. За подсилване на отбраната на Силистра османците разполагат на острова срещу града батарея и шест оръдия, копаят землени съоръжения по крайбрежието, укрепват пристанището. На 27 септ. 1877 г. започват да демонтират потонния мост и да копаят окопи на о-в Гопа. През ноември правят военни учения на форта Араб табия, две османски пехотни роти атакуват руските позиции, има и десант, но са отблъснати и имат големи загуби.
На 10 дек. 1877 г. Осман паша капитулира в Плевен и започва руското настъпление в “четириъгълника”. В края на януари 1878 г. Добруджа, без Силистра, е освободена. Съгласно Одринското примирие, крепостта Силистра трябвало да бъде напусната от турските войски до 10 февр. 1878 г.
На 3 февр. 1878 г. полк. Шарупов и кап. Краевски от руското командване договарят условията на изтеглянето на турския гарнизон. Към Силистра се отправя II бригада на I Донска дивизия с командир генерал-майор Андрианов. На 5 и 6 февр. той се среща с коменданта на Силистра Селями паша и уговарят османската войска да се изтегли към Варна.
Сутринта на 10 февр. 1878 (22 февр. стар стил) комендантът на Силистренската крепост /и командир на османския гарнизон/, с двама парламентьори отиват в с. Алмалий (днес в Румъния), където е главната квартира на руското командване. След час те се връщат в Силистра. Османските войски се нареждат в строй и чакат заповед за изтегляне. Християнското население се покачило по стените на крепостта - от болницата до Дунавската порта, а турското население - от болницата до Чаир махале. След сигнал започва предаването на крепостта от османците на русите. Османската пехота, кавалерия и артилерия напускат Силистра през Западната порта, през шосето за Шумен, покрай Калипетрово. Руските войски приближават и от Цариградската врата към Дунавската врата влизат в Силистра. Освободителите, начело с ген. Цимерман, са посрещнати тържествено от населението - с хляб и сол и нарочно организирано площадно тържество - всички плачели от радост.
На ул. „Омуртаг” №9, където е бил домът на големия родолюбец и общественик Бояджи Яни, домакин на ген. Цимерман в този исторически ден за Силистра, стои паметна плоча: „На 10. ІІ. 1878 година на това място бяха посрещнати братските руски войски при Освобождението на Силистра”.
По материали на отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Партений Павлович” - Силистра
