Някога преди девет лета, през девет планини в едно малко селце и в една малка къщурка, живяло мило и красиво момиче. С коса като от злато, с очи сини и дълбоки като океан. Единствената надежда, която имало до себе си е била нейната баба, а тя я наричала Златокоска. Момичето обичало да шие, да чете, да помага, да преде на вълшебното вретено и да гледа чудновато баба си как преде.
Но ето ти беда… Един ден вретеното изчезнало.
Златокоска тръгнала на път да го търси.Тя минала покрай една река и седнала край нея, за да си почине. Момичето се загледало в нея.
Изведнъж се появила една цветна рибка. Златокоска за първи път виждала такава риба. Но както се появила рибката, така и изчезнала. Момичето плачело и не вярвало, че ще намери вретеното.
То станало и продължило пътя си. Вървяло през гори, долини, реки, но вретеното го нямало. Тъкмо стигнало до върха на деветата планина и тогава видяла един голям замък. Около него имало река. Златокоска чула звук и отишла да провери. Тя се надвесила и видяла същата рибка. Цветната рибка се приближила до нея и ѝ казала да се успокои, и да ѝ разкаже какво се е случило. Рибката ѝ отговорила, че ще ѝ помогне, но при едно условие. Трябвало милото момиче да я целуне. Златокоска била изненадана, но тя обичала много баба си и била принудена да го направи.
От нищото до нея се появил вълшебник. Разказала му бедата си. Той се усмихнал и ѝ казал да се върне при баба си.
Умореното момиче заспало и когато се събудило видяло вълшебното вретено в ръцете на своята любима баба. И така те продължили да предат нишката на живота си...
Поуката – добротата отваря и железните врати.

ОУ,, Отец Паисий” - Силистра
Адалия Барутчиева, Ванеса Иванова,
Димитър Стойков и Зара Николова

В момента има 1184  гости и няма потребители и в сайта

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си.