Денят на създателите на славянската писменост се чества от векове

Началото на църковното честване на създателите на славянската писменост Светите братя Кирил и Методий, през месец май, е поставено преди много векове. В старобългарските ръкописи има данни, че денят на славянските апостоли е празнуван още в ХI век и нашата църква го е отбелязвала до ХIV век.

С идването на османските завоеватели, тази традиция е прекъсната почти до средата на ХIХ век. Едва на 1 май 1851 година в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира първия празник на светите братя, за което съобщава Неофит Рилски. През 1856 година в Пловдив Йоаким Груев извежда за първи път на манифестация ученичките от Пловдивското класно девическо училище и предлага 11 май да се празнува от всички български селища и празникът придобива голяма популярност. След 1863 година 11 май се установява като официален църковен празник на светите равноапостоли в българските земи.

До 1878 има чествания в Пловдив, Кюстендил, София, Ловеч, Силистра, Видин, Враца, също и в Букурещ, Браила, Солун, Одрин и др.

След Освобождението в Княжеството честването на делото на братята Кирил и Методий се обявява за училищен празник, който ще се чества на 11 май. На този ден учебни занятия не се провеждат, в ранното утро учениците украсяват портретите на солунските братя с цветя. Рецитират се стихотворения, пеят песни, произнасят се слова за делото на първоучителите. След 1890 година се организират шествия, предвождани от училищните оркестри. През 1892 година Стоян Михайловски написва текста на училищния химн, озаглавен „Химн на Св. Св. Кирил и Методий”. Той включва 14 куплета, от които днес се изпълняват първите шест. Панайот Пипков създава през 1901 година музиката към химна.

След въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г., празникът се чества на 24 май, а църквата продължава да го отбелязва на 11 май.

Дълги години 24 май се е отбелязвал като празник на уч

ениците, студентите и хората, които се занимават с наука, култура и изкуство, а за официален празник на България 24 май е обявен с Решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година.

Създателите на славянската писменост Кирил и Методий са канонизирани в началото на ХVII век, а заедно с техните ученици – Климент,Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, през 1980 година са обявени от папа Йоан Павел II за покровители на Европа.

24 май е национален празник, какъвто другите народи нямат – празник на писмеността, просветата, културата, празник на духовното извисяване. Създадените от Кирил и Методий букви, преводите, направени от тях на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческо значение за формирането на българския народ. Делото им е израз на общочовешката демократична идея за равенство на всички народи в духовната област.