ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ (6/19 юли 1837 - 6/19 февруари 1873) Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий. Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а неговите съратници го наричат Васил Дякона или само Дякона или Дякончето. Легендите говорят, че именно в Добруджа, Васил Кунчев е получил прочутото си прозвище Левски. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Закодираните послания в прякорите му говорят за това, как го виждат очите на съвременниците му – пламенен и честен революционер и неуловим герой.

Според непотвърдени източници, спомени и легенди, Дякона три пъти е посещавал Силистра. Силистренските историци все още спорят дали наистина Апостола е идвал по комитетски дела толкова на север. Има предания/спомени, че къщите на възрожденеца Гено Чолаков в центъра на Силистра и на Велико Скуртолов в с. Ветрен са местата в тоя край, където се е крил Левски. Той е идвал в града три пъти.
Смята се, че и през 1867 г. Левски посещава Силистра. В силистренския алманах на Никола Макариополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов, се съобщава, че Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков в гр. Варна. По негова покана Апостола пребивава четири дни в гр. Силистра. Там е нает като учител и певец в местна църква. Прехвърлен е в Румъния край дунавското село Ветрен от лодкаря Велико Скуртолов, един от бъдещите добруджански опълченци през Освободителната руско-турска война.
В „Легенди и предания от Силистренския край”, издание на отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Партений Павлович” – Силистра, Радостина Горошевич разказва спомен за посещение на Левски във Ветрен. В друго издание на библиотеката - “Левски”, е поместен спомен на възрастна жена, чиято баба разказвала, че като дете виждала Левски точно в къщата на Гено Чолаков.
ПЪРВИЯТ ПАМЕТЕН ЗНАК ЗА ЛЕВСКИ на територията на днешната Силистренска област е изработен през 1959 г. до с. Дунавец, Тутраканско, където на 28 април 1867 г., Левски стъпва на добруджанска земя като знаменосец в четата на Панайот Хитов.
През 1968 г. е издигнат и бюст-паметник на Левски в центъра на гр. Тутракан.
Два негови паметника са издигнати и в Дулово – единият, в центъра на града, а другият – в средното общообразователно училище, на което той е патрон.
През 1973 г., в Силистра, на мястото, където е била къщата на сподвижника на Левски, Гено Чолаков и където се предполага, че е отсядал Левски през 1869 г., е поставена паметна плоча, а също и с. Ветрен, на къщата на Велико Скуртолов.
Интересен и малко известен факт е, че паметник на Левски има и в двора на Бирената фабрика. Дело на калипетренеца Ангел Тодоров Георгиев, работен от него 15 г. Паметникът е в цял ръст, висок 3 м., с надпис: "На думи да не гледаш, а на работа". Има и снимка на паметника, както и на други скулптури от същия автор в двора на фабриката.
Силистренци отдават своята почит на Апостола на бюст-паметника, който се намира в центъра на Силистра и е създаден през 2007 г. Той е бронзов, направен е по проект на скулптора Красимир Ангелов и изграден от инж. Веселин Ружеков. Изграден е със средства на силистренски дарители, по инициатива на общинския обществен комитет "Васил Левски".

Повече за паметниците в Силистренска област можете да прочетете на сайта на библиотеката www.libsilistra.bg.

По материали от фонд „Краезнание”