80 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
НА ДОБРУДЖА И СИЛИСТРА ОТ РУМЪНСКА ОКУПАЦИЯ

Историята на Добруджа в началото на миналия век е изпълнена с много болка и страдания. През 1912 г. Румъния проявява претенции към Южна Добруджа, като крал Карол настоява за териториални компенсации, опасявайки се от увеличаващите се територии на България. Така се стига до конференцията в Санкт Петербург от 29 април 1913 г., на която се правят корекции на българо-румънската граница, като България предава на Румъния Силистра, но другите териториални размествания, искани от Румъния, са отхвърлени.
Напрежението между балканските държави ескалира след нападението на България срещу Сърбия и Гърция, и на 27 юни 1913 г. румънската армия нахлува в незащитената Северна България и достига околностите на София. Това принуждава България да подпише Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., с който задоволява етнически и исторически неоправданите претенции на Румъния към Южна Добруджа.
На 28 юни 1913, Петровден, румънските войски преминават границата и влизат в Силистра, която става префектура на новия окръг Доросторум в румънското кралство. Чокойските власти закриват всички български културно-просветни институти и училища в града, конфискуват имотите им, а целта е Силистра да се денационализира и да се превърне в румънска земя.
След избухването на Първата световна война на 24 август 1915 г., министърът на външните работи Радославов подписва с германския посланик Михаелес тайна конвенция, според която, ако Румъния нападне България, Турция или някой от другите съюзници, Германия е съгласна България да придобие загубеното по Букурещкия мирен договор и частична ревизия на Берлинския договор по отношение на територии, владени от Румъния. След влизането на Румъния във войната на страната на Антантата, войските на оста нахлуват в Румъния, принуждавайки я да капитулира.
По това време надеждите за присъединяване на Силистра към България са големи. В двудневната епична битка за Тутраканската крепост, на 5-6 септември 1916 г., храбро се сражава и 31-ви пехотен Варненски полк. Силистра е изоставена от румънците без бой. На 9 септември 1916 г. българският трибагреник отново се издига над града, като част от българското население е отвлечено зад Дунава.
На 7 май 1917 г. в Букурещ е подписан договор, според който земите на юг от линията Черна вода - Кюстенджа са предадени на България, а на север е установен кондоминиум.
На 24 септември 1918 г. цяла Добруджа, до устието на Дунав, е предадена на България, но само след няколко дни Андрей Ляпчев подписва в Солун споразумение с Антатата, което е фактическа капитулация на страната. Въпреки, че въпросът за Добруджа не е включен в Солунското споразумение, в края на ноември същата година цяла Добруджа е върната обратно на Румъния, която управлява тази територия до 1940 г. и я заселва с десетки хиляди арумъни от Македония и Северна Гърция, както и с румънци от Влашко. Властта на Румъния над тези територии е белязана с нечувани репресии срещу българското население.
Отношението на Великобритания, Франция и САЩ към добруджанския въпрос се определя от тяхната обща политика в Югоизточна Европа, от стремежа да се създаде един неутрален по отношение на Германия и СССР балкански блок, към който евентуално да бъде привлечена и България. С оглед на това англо-френската дипломация се опитва да убеди румънските власти да решат висящите въпроси с България.
В резултат на отказа да преосмисли позицията си, Румъния се оказва в международна изолация, което я принуждава да започне преговори с България. Като краен резултат от натиска, Румъния се съгласява да подпише Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа е върната на България. Договорът предвижда и обмяна на населението: румънското малцинство е принудено да напусне Южна Добруджа, а българското — Северна Добруджа. На 23 септември 1940 г. българските войски прекосяват границата на Южна Добруджа. Извършен е исторически акт - освободена е изконна българска земя.
На 1 октомври 1940 г. силистренци тържествено посрещат българската войска. Цялото население е навън, градът е окичен с венци и цветя. Военната музика свири “Шуми Марица”. Под издигнатата специално за целта тържествена арка, девойки в национална носия подават хляб със сол на освободителните български войски. Силистра за трети път и завинаги преминава в пределите на България.
Из вестник „Мир”: „Към 15 ч. на 1 октомври 1940 г, българските войски влизат тържествено в Силистра. Първенците на града посрещат войските. Хората – дошли от близки и далечни села, със знамена, с китки и с подаръци, прегръщат войниците, задъхват се от радост и плачат от невиждан досега възторг. Под специално издигнатата и пищно украсена арка в центъра на Силистра, от името на временния граждански комитет, вълнуващо слово прочита учителят Христо Андреев. Присъстващите с особена радост приемат новината, че генерал-управителят на Южна Добруджа генерал Георги Попов е завършил основното си образование в Силистра, където неговият баща е бил офицер. На приветствията на силистренци благодари самият генерал Попов. 40-те хористи на музикалното дружество „Седянка” манифестират пред гражданството и запяват „О, Добруджански край”. Запява и публиката. Група девойки, облечени в добруджански носии, символично разкъсват веригите на робството. Стотици селяни от близките села Айдемир и Калипетрово също манифестират по улиците на града, в съпровод от кавалджии и гъдулари. По улиците и площадите се вият добруджански хора и ръченици. Силистра за трети път и завинаги преминава в пределите на майка България.
Днес Силистра отбелязва с поклон борбите, страданията и надеждите на нашите предци, почита паметта на мирните добруджанските жертви и на героите, които отдадоха живота си за освобождението на Добруджа!
Нека помним и тачим този свят ден! Честит празник!
Отдел „Краезнание”

В момента има 152  гости и няма потребители и в сайта