ЗАГИНАЛИ ЗА СВОБОДАТА ДОБРУДЖАНЦИ ПРЕЗ ПЪРВАТА И ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНИ ОТ СРАЦИМИРСКА ОБЩИНА
Местоположение: център на с. Срацимир, чешмата. Датировка: 7 май 1972 г.
Автори: проект арх. Камен Горанов, скулптори проф. Любомир Далчев и Ани Далчева; изпълнител – строителна бригада от Министерство на културата.
Исторически факти: Символизира добруджанската майка, свела глава за падналите нейните чеда. Издигнат в памет на загиналите добруджанци през Балканската, Първата и Втората световни войни от района на О.Н.С. с. Срацимир.
Първоначалният проект, който бил предложен от авторите, е изобразявал седнала жена, която очаква завръщането на своите синове от фронта, но не е бил харесан. Проектът е преработен от скулптора Любомир Далчев, който пред комисията оформя от парче глина малка пластика на изправена жена. Новата идея е одобрена и е реализирана в така познатия ни вече паметник. Паметникът е направен от бял врачански варовик от с. Крамена – каменна кариера, гр. Мездра. Тодор Цветков Босилков дава спецификация за размера на каменния блок. Каменоделци от гр.Варна реставрира чешмата в центъра на селото. Чучурите на чешмата първоначално са от кован метал по проект на арх. Камен Горанов – изработени от ККЗ ,,Г.Димитров”– Варна. Поради непоправимото им износване и в чест на годишнината от създаването на паметника, през 2012 г. им е направен ремонт с доброволен труд и средства. Новите чучури са направени от неръждаема стомана.
Описание: Скулптурно-архитектурен ансамбъл. Скулптура на изправена женска фигура пред обелиска /бетонна стена/, облицована с бял врачански камък. Размери: 30/7/4 метра. Дължина – 4.40 м.; ширина –
1 м.; височина – 5.20 м., размери на скулптурата: височина – 3.20/3, 50 м. и диаметър – 0.80 м. Материал: бял врачански камък и гранит
Надписи: Вечна слава на героите. На загиналите през Балканската, Първата и Втората световни войни от района на О.Н.С. с. Срацимир, окр. Силистренски /и имената на загиналите по селища – бел. моя/.
с. Срацимир
Минчо Маринов Куртев 1886–1912г.
Стоян Неделчев Шопов 1886–1912г.
Стоян Неделчев Терзиев 1886–1912г.
Вълчо Андреев Борунсузов 1890–1912г.
Димитър Р.Славов 1885–1912г.
Йордан Господинов Дулев 1887–1912г.
Пейчо Андреев Пенев 1887–1912г.
Христо Стоянов Чобанов 1890–1913г.
Христо Георгиев Бошнаков 1891–1913г.
Пейчо Божев Атанасов 1890–1913г.
Марин Йорданов Чорбаджиев 1890–1913г.
Боби Атанасов Бобев 1886–1913г.
Иван Дочев Андреев 1889–1913г.
Иван Минчев Андреев 1922–1944г.
Неделчо Жеков Неделчев 1920–1944г.
с. Българка
Никола Тончев Ширев 1892–1912г.
Велико Тод.Михчевлов 1880–1912г.
Станко Стоев Ковачев 1881–1916г.
Енчо Димитров Широв 1872–1912г.
Филю Петров Филев 1881–1912г.
Иван Киряков 1882–1913г.
Георги Иванов Мокана 1885–1916г.
Димитър Леков Пенев 1882–1916г.
Михал Колев Бозов 1885–1916г.
Стоян Стоянов Гърдев 1890–1916г.
Кольо Тончев Дочев 1892–1916г.
Димитър Тончев Дочев 1880–1916г.
Титю Иванов Титев 1916–1945г.
Атанас Георгиев Атанасов 1922–1944г.
с. Поп Кралево
Милан Колев Иванов 1888–1912г.
Иван Иванов Бадински 1888–1912г.
Марко Иванов Бадински 1889–1912г.
Иван Попов Кралев 1888–1912г.
Тодор Тодоров Житенев 1883–1912г.
Димитър Жеков Стоянов 1888–1913г.
Неделчо Тодоров Житенев 1886–1916г.
Иван Стоянов Петров 1885–1916г.
Георги Тодоров Стойчев 1915–1944г.
Димитър Колев Колев 1918–1944г.
Стоян Великов Ненов 1915–1944г.
Тоньо Вълков Димов 1915–1945г.
с. Главан
Господин Пейчев Семов 1884–1913г.
Димитър Георгиев Стоев 1884–1913г.
Георги Панев Георгиев 1885–1913г.
Петър Жеков Солаков 1888–1913г.
Георги Христов Гаджев 1886–1913г.
Стоян Петков Михов 1886–1912г.
Атанас Желев Мутафов 1888–1912г.
Илия Ненов Коцев 1887–1912г.
Христо Пенчев Колев 1888–1912г.
Стоьо Малчев Стоев 1889–1912г.
Христо Дамянов Стоев 1887–1913г.
Атанас Иванов Драганов 1889–1913г.
Кольо Ненов Колев 1887–1913г.
Стоян Малчев Стоев 1888–1916г.
Димитър Събев Митев 1888–1916г.
Добри Димов Петров 1888–1916г.
Жельо Димитров Желев 1916–1944г.
Жеко Атанасов Жеков 1920–1944г.
Рачо Георгиев Мантаров – роден 1900 г. в с.Бръчма – убит през Септемврийското въстание 1923г. с. Дживел Шуменско
В горния ляв ъгъл на паметника е изобразен символичен лъв – бел. моя/
АРХИТЕКТУРНО– СКУЛПТУРЕН ПАМЕТНИК "СКЪРБЯЩА МАЙКА" /”ТЪЖАЩАТА МАЙКА”/
Местоположение: център на с. Срацимир, чешмата. Датировка: 7 май 1972 г.
Автори: проект арх. Камен Горанов, скулптори проф. Любомир Далчев и Ани Далчева; изпълнител – строителна бригада от Министерство на културата.
Исторически факти: Символизира добруджанската майка, свела глава за падналите нейните чеда. Издигнат в памет на загиналите добруджанци през Балканската, Първата и Втората световни войни от района на О.Н.С. с. Срацимир.
Първоначалният проект, който бил предложен от авторите, е изобразявал седнала жена, която очаква завръщането на своите синове от фронта, но не е бил харесан. Проектът е преработен от скулптора Любомир Далчев, който пред комисията оформя от парче глина малка пластика на изправена жена. Новата идея е одобрена и е реализирана в така познатия ни вече паметник. Паметникът е направен от бял врачански варовик от с. Крамена – каменна кариера, гр. Мездра. Тодор Цветков Босилков дава спецификация за размера на каменния блок. Каменоделци от гр.Варна реставрира чешмата в центъра на селото. Чучурите на чешмата първоначално са от кован метал по проект на арх. Камен Горанов – изработени от ККЗ ,,Г.Димитров”– Варна. Поради непоправимото им износване и в чест на годишнината от създаването на паметника, през 2012 г. им е направен ремонт с доброволен труд и средства. Новите чучури са направени от неръждаема стомана.
Описание: Скулптурно-архитектурен ансамбъл. Скулптура на изправена женска фигура пред обелиска /бетонна стена/, облицована с бял врачански камък. Размери: 30/7/4 метра. Дължина – 4.40 м.; ширина –
1 м.; височина – 5.20 м., размери на скулптурата: височина – 3.20/3, 50 м. и диаметър – 0.80 м. Материал: бял врачански камък и гранит
Надписи: Вечна слава на героите. На загиналите през Балканската, Първата и Втората световни войни от района на О.Н.С. с. Срацимир, окр. Силистренски /и имената на загиналите по селища – бел. моя/.
с. Срацимир
Минчо Маринов Куртев 1886–1912г.
Стоян Неделчев Шопов 1886–1912г.
Стоян Неделчев Терзиев 1886–1912г.
Вълчо Андреев Борунсузов 1890–1912г.
Димитър Р.Славов 1885–1912г.
Йордан Господинов Дулев 1887–1912г.
Пейчо Андреев Пенев 1887–1912г.
Христо Стоянов Чобанов 1890–1913г.
Христо Георгиев Бошнаков 1891–1913г.
Пейчо Божев Атанасов 1890–1913г.
Марин Йорданов Чорбаджиев 1890–1913г.
Боби Атанасов Бобев 1886–1913г.
Иван Дочев Андреев 1889–1913г.
Иван Минчев Андреев 1922–1944г.
Неделчо Жеков Неделчев 1920–1944г.
с. Българка
Никола Тончев Ширев 1892–1912г.
Велико Тод.Михчевлов 1880–1912г.
Станко Стоев Ковачев 1881–1916г.
Енчо Димитров Широв 1872–1912г.
Филю Петров Филев 1881–1912г.
Иван Киряков 1882–1913г.
Георги Иванов Мокана 1885–1916г.
Димитър Леков Пенев 1882–1916г.
Михал Колев Бозов 1885–1916г.
Стоян Стоянов Гърдев 1890–1916г.
Кольо Тончев Дочев 1892–1916г.
Димитър Тончев Дочев 1880–1916г.
Титю Иванов Титев 1916–1945г.
Атанас Георгиев Атанасов 1922–1944г.
с. Поп Кралево
Милан Колев Иванов 1888–1912г.
Иван Иванов Бадински 1888–1912г.
Марко Иванов Бадински 1889–1912г.
Иван Попов Кралев 1888–1912г.
Тодор Тодоров Житенев 1883–1912г.
Димитър Жеков Стоянов 1888–1913г.
Неделчо Тодоров Житенев 1886–1916г.
Иван Стоянов Петров 1885–1916г.
Георги Тодоров Стойчев 1915–1944г.
Димитър Колев Колев 1918–1944г.
Стоян Великов Ненов 1915–1944г.
Тоньо Вълков Димов 1915–1945г.
с. Главан
Господин Пейчев Семов 1884–1913г.
Димитър Георгиев Стоев 1884–1913г.
Георги Панев Георгиев 1885–1913г.
Петър Жеков Солаков 1888–1913г.
Георги Христов Гаджев 1886–1913г.
Стоян Петков Михов 1886–1912г.
Атанас Желев Мутафов 1888–1912г.
Илия Ненов Коцев 1887–1912г.
Христо Пенчев Колев 1888–1912г.
Стоьо Малчев Стоев 1889–1912г.
Христо Дамянов Стоев 1887–1913г.
Атанас Иванов Драганов 1889–1913г.
Кольо Ненов Колев 1887–1913г.
Стоян Малчев Стоев 1888–1916г.
Димитър Събев Митев 1888–1916г.
Добри Димов Петров 1888–1916г.
Жельо Димитров Желев 1916–1944г.
Жеко Атанасов Жеков 1920–1944г.
Рачо Георгиев Мантаров – роден 1900 г. в с.Бръчма – убит през Септемврийското въстание 1923г. с. Дживел Шуменско
В горния ляв ъгъл на паметника е изобразен символичен лъв – бел. моя/
Паметна плоча ПО СЛУЧАЙ 100– ГОДИШНИНАТА ОТ ОПОЖАРЯВАНЕТО ОТ РУМЪНСКИТЕ ОКУПАТОРИ НА СЕЛО СРАЦИМИР ПРЕЗ 1916 ГОДИНА
Местоположение: център, парк срещу чешмата. Датировка: 28 авг.
2016 г.
Исторически факти: През 1916 г. жителите на с. Срацимир са били изведени и откарани от румъно-чокойските окупационни власти за разстрел в местността „Хамазлъка” край днешното село Богорово, но са били спасени от руски офицер. От мястото, където са се крили две седмици – около Кайнарджа, виждат как селото им гори от всички краища. Когато се завръщат в Срацимир, намират неизгорели само около 10–12 къщи. От селото има и 77 отвлечени в Молдова, чиито имена са записани в мартиролога /списък на мъчениците/. Паметната плоча е поставена по повод 100 години от опожаряването на селото и в чест на спасяване на населението от гибел. Направена е по идея на Доцка Станчева, с дарители – Миглена и Велико Великови. Чества се на 28 авг., с Курбан за здраве и благоденствие.
Материал: мрамор
Надписи: 100 години от опожаряване на с. Караорман и спасяването на населението му от гибел, 1916–2016 г.
Непосредствено до паметната плоча е поставено табло със стихотворението на Драгомир Иванов ,,Отзвук” .
От спомени стари съм чувал и знам,
затрогващата драма на Караорман.
Било е под румънско, днес юбилей.
Историята помни и на потомци показва
за страшно насилие, спомен разказва.
Наследник съм на караормански корен,
и пазя всеки минал спомен,
за родна Добруджа, част от България,
откъсната, превърната в разменна плячка,
заложник на Велики сили и играчка.
Привидно договорът в Букурещ е мирен,
в действителност безчинства и позор безспирен.
Под властта на румъно– чокойската власт,
убийства, жестокост и кървава паст.
И ето власите подбрали караорманци като стадо,
подкарали ги към небитието, старо, младо.
Към смъртта помръкнали, обречени вървят,
встрани са канарите, отзад пожарища димят.
В този трагичен час се явява Спасител– руски войн на кон,
със сабя и честта на войнския пагон,
им носи избавление,
на изкопали яма–гроб – СПАСЕНИЕ!
И селото тогава оцеляло,
днес да си спомни се събрало,
че българска земя е съхранило
и български чеда е порастило.
