ПАМЕТНА ПЛОЧА 80 ГОДИНИ ОТ ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА ЮЖНА ДОБРУДЖА КЪМ ОТЕЧЕСТВОТО (КРАЙОВСКА СПОГОДБА - 1940 Г.)
Датировка: 14 септември 2020 година
Местоположение: градинка пред Бизнесинкубатор
Автор: изработена от ЕТ „ВАЛЕРОС– МАРКОНИ” – Валери Марков
Материал: Гранит
Исторически факти: Плочата е посветена на 80 годишнината от възвръщането на Южна Добруджа към Отечеството. Инициативата за нейното изграждане е на проф. доктор Иван Гаврилов и на родолюбиви силистренци.
В началото на април 1940 г. започва дипломатическа акция за мирното възвръщане на Южна Добруджа към България. Англо-френският блок, и силите на Оста (Германия и Италия), и Съветският съюз и САЩ, и балканските съюзници на Румъния – Турция и Югославия, принципно признават справедливостта на българските искания. През лятото на 1940 г. събитията се развиват много бързо. На 22 юни капитулира Франция. На 26 юни съветското правителство връчва на Румъния нота за предаване на Бесарабия и Северна Буковина на СССР. Румъния е лишена от подкрепата на бившите си западни покровители, а съюзниците й на Балканите имат свои проблеми за решаване. Румъния не може да издържи на враждебните отношения с тримата си съседи – СССР, Унгария и България, които се стремят към ревизиране на румънските граници. Букурещ приема съветските искания и на 30 юни 1940 г. новата румънско-съветска граница е вече установена. Създават се обективни условия за решителни български действия по наболелия добруджанския въпрос.
В румънския град Крайова на 19 август 1940 г. започват българо-румънски преговори. На 7 септ. 1940 г. в резултат на дипломатическите усилия на българското правителство и вследствие на упражнен силен дипломатически натиск от страна на някои от Великите сили върху Румъния, се подписва Крайовският мирен договор /Крайовската спогодба/. Съгласно него, анексираната от Румъния след Междусъюзническата война Южна Добруджа, се връща на Царство България. Според някои съвременни политици, този договор е „Второто Съединение на България”. Подписването на Крайовския мирен договор премахва една несправедливост по отношение на българското население и българската държава в Южна Добруджа и установява трайни, и международно признати граници с Румъния. Работата по организирането и провеждането на преговорите по подписване на Крайовската спогодба се осъществяват от Петдесет и осмото правителство на Царство България с Министър-председател проф. Богдан Филов.
Освобождаването на Южна Добруджа и установяването на българска власт се провежда от 21 септ. 1940 г. и чрез мащабна военна операция. Основното участие на сухопътните сили е от частите на Трета армия с командир Генерал-майор Георги Попов и се провежда в съответствие със „Заповедъ по Българската войска“ подписана лично от Цар Борис ІІІ. За установяване на българска държавна власт и управление, Южна Добруджа е разделена на четири зони. Сухопътните сили на българската войска на 21, 25 и 28 септември и на 1 октомври навлизат в определените региони. На 1 окт. 1940 г. е премахната румънската окупация в третата зона – Силистра, където българската армия е посрещната към 15:00 часа. Те са посрещнати от възторженото население под специално направена арка, под звуците на марша „О, Добруджански край!”, изпят за първи път от хористите на "Седянка", облечени в народни носии. В същия ден военно подразделение достига до общините на североизточната част на Южна Добруджа край Черно море. Непосредствено след това ген.-лейтенант Георги Попов е назначен за генерал-управител на Южна Добруджа.
Паметна плоча на ПЕНЧО ПЕЕВ
Местоположение: ул. „Цар Самуил” 3, частен имот, на фасадата на къщата на внука му Лъчезар Пеев, оперен певец в Германия.
Автор: изработена от Константин Доганов
Исторически факти: Пенчо Пеев (10 септ. 1894, Силистра – 27 май 1967, Силистра) е най-дългогодишният диригент на хор „Седянка” в Силистра. Учи в Букурещката държавна музикална консерватория, специалност „Контрабас". Поради липса на средства за издръжка, след завършване на първи курс напуска консерваторията и се посвещава на учителското поприще. За кратко време е учител в с. Грамада, Видинско.През 1922 г. получава назначение за преподавател по пеене и музика в българските училища на град Добрич. В този добруджански град са и първите му публични изяви. След петгодишен престой в Добрич П. Пеев отново е на работа в Силистра, където преподава пеене и музика в българските училища. Няколко месеца по-късно е поканен да стане диригент на хора на музикалното дружество „Седянка". В Силистра хорът участва често в тържествени утра, музикални забави, срещи, изнася концерти на всички публични прояви, които организира Българското културно общество. Под диригентската палка на П. Пеев „Седянка" изнася многобройни концерти и оперетни спектакли. С голям успех са поставени „Малката кибритопродавачка" от М. Тодоров (1931), „Елексирът на живота" (1932), „Станка в кухнята", „Царският пуяк" и др. Най-големите успехи П. Пеев е постигнал при постановката на оперетата „Тайните на харема" (1936), играна много успешно през 1937 и 1941 г. Под диригентската палка на П. Пеев хорът изнася концерти и в други селища на Южна Добруджа, които са посрещнати с изключителен интерес от страна на българската публика. През периода 1938– 1940 г. хорът прекратява своето съществуване, но след възвръщането на Южна Добруджа на България през 1940, хорът възстановява своята дейност. Той се представя блестящо на 1 окт. 1940 г., когато Силистра е освободена от дългогодишната румънска окупация и посреща тържествено българските войски и власти. Под диригентството на П. Пеев за първи път на силистренска земя хорът изпълнява марша „О, Добруджански край". Хористите символично разкъсват веригите на робството, пеят и манифестират за първи път свободно по централните улици на града. През 1948 г. поради напреднала възраст Пенчо Пеев решава да прекрати диригентската си дейност в „Седянка”, но продължава да дирижира духовия оркестър на Силистренската смесена гимназия „Св. Кл. Охридски". и симфоничния оркестър на НЧ „Доростол".
Описание: Барелеф.
Надпис: Пенчо Пеев, диригент 1894–1967
Паметна плоча на ДИМИТЪР ДОНЧЕВ
Местоположение: ул. „Добрич”, ОУ „Отец Паисий” – фасада на физкултурния салон
Надпис: Дим. Дончев 1896–1931
Паметна плоча на ДИМИТЪР ВЪРБАНОВ
Местоположение: кръстовище на ул. "Добрич" и ул. "Васил Левски"
Исторически факти: Димитър Ганев Върбанов (1898, с. Градец, Сливенско – 1967, София) е деец на Добруджанската революционна организация /ДРО/. Участник в Септемврийското въстание през 1923 г., след което е арестуван и уволнен като учител в Котленско. През 1935 е арестуван от румъно-чокойските власти и осъден на 10 г. строг тъмничен затвор. Освободен при освобождаването на Добруджа през 1940 г. От 1958 г. до смъртта си е председател на президиума на Народното събрание.
Надпис: Димитър Върбанов /1898–1967/. Изтъкнат деец на БКП и ДРО, живял на ул. „Братя Миладинови” 26
Паметна плоча РОДЕНИ В ГЪРЦИЯ И ЖИВЕЛИ В СИЛИСТРА ПРЕЗ 1922– 1940, ИЗСЕЛЕНИ В РУМЪНИЯ И САЩ
Местоположение: бул. „Македония” 3, на сграда до бензиностанция OMV
Описание: две мраморни плочи, залепени една до друга.
Надписи: Паметна плоча на родените в Гърция и живели в Силистра през 1922– 1940 г., изселени в Румъния и САЩ
Втора плоча: Яни Константин Мочану – баща 1888–1955, Мария Арнауту Мочану – майка 1892–1961, Султана Николае Мочану – дъщеря 1920–1975, Цере Яни Мочану – син 1927–1999, Мариоара Николае 1938 – внучка – САЩ
