27 МАРТ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА

163 години български театър и 149 г. oт създаване на театралното дело в Силистра.
Паметник на Сава Доброплодни от признателните силистренци

На 16 октомври 1969 г., във връзка с честванията на 1800–годишнината от обявяването на Силистра за самоуправляващ се град, е издигнат паметник на родоначалника на българския и силистренския театър Сава Доброплодни. Той се намира на кръстовището на бул. "Македония" и ул. "Александър Стамболийски" – преди филиала на Регионална библиотека „Партений Павлович”.

Сава Хаджиилиев – Доброплодни (3 дек.1820, Сливен – 19 апр.1894, София) е виден български възрожденски просветен и културен деец, книжовник, педагог и театрален деец, почетен член на БАН. Роден е в семейството на учителите хаджи Илия Славов и хаджи Трендафила Христова. Баща му учи в гръцките и българските манастири на Света гора и става учител по гръцки и славянски език, стара и нова църковна музика. Майка му е дъщеря на търговец от Ямбол, също има манастирско образование и също е учителка. През 1805 г. двамата откриват в дома си килийно училище и Сава Доброплодни започва своето образование в него. От малък той е любознателен, прилежен ученик е, има приятен глас и е ръкоположен от Адрианополския митрополит за "анагност". След Руско– турската война от 1828– 29 г. семейството му се преселва в Плоещ (Влашко), където през 1823 г. Хаджи Илия умира от холера. Хаджи Трендафила е принудена да се върне в Сливен и Сава продължава образованието си в "елинското" училище на Гаврил Кръстевич. През 1835 г. сливенският търговец Хаджи Георги Хаджиканев изпраща Сава Доброплодни в Цариград, в семейството на своя съдружник – Стратаки Пастурмаджооглу, със сина на когото учат при йеромонах Теофил. В този дом Сава Доброплодни се запознава с Раковски и по негово настояване се обръща с молба за помощ към сливенските търговци, за да се запише в Куручешменското училище. На молбите му откликват Хаджи Георги и Добри Желязков фабрикаджията, които отпускат нужните средства. Шест години учи Сава Илиев в Куручешменското училище. Тук той разширява знанията си по гръцка граматика, превежда свободно гръцките класици, усвоява новогръцки. Заради знанията си по класическа литература получава и името Евкарпидис (Доброплодни). През юни 1842 г. Сава Доброплодни завършва с отличие учението си и приема поканата на котленските първенци да стане учител в града. В Котел Доброполодни донася речници, географски карти и атласи, дори микроскоп. В града Доброплодни преподава, води преписки с изтъкнати учители, пее в църквата, преписва Паисиевата "История". В Котел Доброплодни учителства пет години, при него идват да учат будни младежи от цяло Българско. През 1847 г. Сава Доброполдни заминава за Шумен. Кани го общинската управа на града. Тук Доброплодни убеждава гражданите да наемат още един учител, освен взаимното училище се изгражда и друго – класно. Това училище Доброплодни назовава полугимназия и става неин директор през 1853 г. На следващата година обаче подава молба да бъде назначен за учител по гръцки език в гимназията в Сремски Карловци. Престоят му в Карловачката гимназия е много полезен за българския даскал. Тук той научава сръбски, учи немски и латински, попива педагогически знания и опит, които използва в по-нататъшната си работа в България. След завършването на учебната 1854–1855 г. Доброплодни се връща в България и се установява отново в Шумен. Преустройва училищата в Шумен по образец на сръбските, които е опознал, основава и девическо класно училище, организира честване на Деня на Кирил и Методий като всенароден празник на българската писменост и славянската култура.

На 29 юни 1856 г. в Шумен се създава третото поред у нас, след Свищов и Лом, читалище, негов пръв председател става Сава Доброплодни. Именно тук на 15 авг. 1856 г., в едно малко и неудобно салонче, се играе комедията на Доброплодни "Михал". На този ден се ражда българският театър. В Шумен Сава Доброплодни остава до 1859 г. Връща се в Сливен и също реорганизира училищата и създава едно централно школо – Сливенско– Клуцохорска полугимназия. Същата година отваря едно от първите по българските земи неделно училище за възрастни. Доброплодни изнася всяка неделя след черква лекции на морално– етични теми. Още същата година реорганизира и училищната библиотека. Година по-късно т. нар. Гимназиална библиотека става обществено достъпна и отваря вратите си за гражданството. По негово предложение на 19 дек. 1860 г. в Сливен се открива и читалище. След Сливен Сава Доброплодни учителства две учебни години във Варна, после – в Тулча, където открива в града частно училище. Тук той преподава езиците на всички народности в града, за да може училището да се посещава не само от българчета.

През 1870 г. Сава Доброплодни е поканен за учител в Силистра. В града учителства две години и извършва големи преобразувания в двете училища – мъжко и девическо, премахва старите учебници и въвежда нови. Доброплодни е главен учител в класното училище, певец в църквата, открива първото неделно училище и първото женско дружество в града. Непрекъснато провежда конференции с учителите от селата, ревизира ги и им дава указания. На 22 юли 1870 г. Сава Доброплодни свиква градско събрание, с цел да се вземе решение за създаване на читалище. След прочувствената му реч за значението на читалищата и на женските дружества за напредъка на един народ, многолюдното събрание единодушно взема решение в Силистра да се създаде читалище и за целта веднага се събират 7 хил. гроша.Учредяването на първото българско читалище в Силистра – “Надежда”, става на 1 септ. 1870 г. Към него е създадена и първата библиотека в града, на която днес е правоприемник Регионална библиотека „Партений Павлович”. Гражданите подаряват книги, списания, годишни течения на вестници и парични средства, с които се прави абонамент на всички излизащи в Цариград и Русе български вестници и списания, а от сп. „Читалище” се получават десетки броеве. Предприемат се първите опити за театрални изяви. В първите няколко години, до построяването на подходяща сграда, читалището се помещава в една наета голяма стая.

През есента на 1870 г. Сава Доброплодни подготвя и представя в читалището своята комедия „Михал” и драмата „Многострадалната Геновева”. Така той става родоначалник и на театралното дело в Силистра. Сава Доброплодни взима дейно участие в борбата на силистренци за църковно освобождение. През 1871 г. е излъчен за делегат на Силистренската епархия за Народния църковен събор в Цариград, за избиране на екзарх и членове на екзархийския съвет.

От 1872 г. Сава Доброплодни е учител в Кюстенджа. През 1875 г. е поканен за главен учител и певец в Тулча за три учебни години. Там дочаква Освобождението. От 1878 до 1881 г. Сава Доброплодни е член и председател на Окръжния управителен съвет във Варна, а след това – инспектор на Разградски учебен окръг.

Сава Доброплодни е и плодовит книжовник. За нуждите на образователното дело той съставя и отпечатва: "Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието" (1846), издадена повторно в съкратен вид под заглавие "Кратко здравословие" (1865), "Водител за взаимните училища" (1852), "Писменик" (1853), "Училищни таблици" (1857), "Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици" (1860), "Нов буквар за приготовление към звучната метода" (1866), "Неделни апостоли и евангелия" (1866). В областта на драматургията, освен комедията "Михал" (1853), Доброплодни написва и превежда още: "Тримата ефрейтори" – комедия в 1 действие, "Прошенописецът" – комедия в 1 действие, "Двамата взводни командири", "Нещичко" – монолог в една сцена, "Вяра и любов" или "Велислав и Слава" – драма в 3 действия. През 1893 г. излиза неговата последна книга "Кратка автобиография". На 6 юли 1884 г. Сава Доброплодни е обявен за почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). На 18 май 1889 г. е удостоен от княз Фердинанд със сребърен медал за заслуги.

За приносите му към Силистра, през 1969 г. признателното гражданство открива негов бюст–паметник. В същата година към читалището е създаден кръжок по художествено слово, който носи името на Сава Доброплодни. През 1972 г., с указ на Президиума на Народното събрание, Драматичният театър в Силистра е наречен на негово име.

Из „Паметници и фестивали в община Силистра”, съставител Мануела Енчева

В момента има 295  гости и няма потребители и в сайта