ВАСИЛ ЛЕВСКИ В ДОБРУДЖА И СИЛИСТРА
146 години памет за Апостола

За пръв път Дякона идва в Добруджа през март 1866 г. Посещава Меджидие и Тулча, за да търси Стефан Караджа, запознава се и с поп Харитон (Стоянчев Христов), тогава свещеник в село Конгас (днес в Румъния). Тук се среща със зографина Цанко Захариев от Трявна, който го препоръчва за учител в село Еникьой (днес в Румъния), намиращо се на пътя към Тулча и село Бабадаг. От март-април до октомври 1866 г. Левски учителства в Еникьой. Под прикритието на учителската си дейност Дяконът се занимава активно с революционна дейност и обикаля околните села, където привлича съмишленици. Апостола провежда занятия по гимнастика, стрелба, прескачане на ровове и плетове, надбягване, устройва борби и състезания и така обучава младежите за отбрана срещу непрекъснатите набези и кражби на черкезите и ги подготвя за бъдещата революционно-освободителна борба.
През октомври 1866 г. Левски напуска Еникьой, заминава за Влашко и се установява в Галац. Следващия месец е в столицата на Молдова – Яш. Предполага се, че се е срещнал с отец Натанаил (по-късно митрополит Охридски), от чието име пише писмо до Георги Сава Раковски с молба да го информира за хода на освободителното движение. В края на 1866 г. и началото на 1867 г. пребивава в село Конгас, където учителства няколко месеца.
Според някои източници, прозвището Левски Апостола получава още по време на неговото учителстване в Добруджа.
В документирана приписка учителят Манчо Ненков Джуджев съобщава: ”Дяконе Василе, Левски те кръстихме, когато ний тогаз; от Еникьой в Конгас, като прескочи хаджи Герговата мааза. 1868. село Зебил. М. Н. Джуджев”.
Левски напуска село Еникьой, без да завърши учебната година в момент, когато се активизира четническата дейност. Преминава река Дунав и отива в Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Раковски и от ръководеното от него Върховно гражданско началство. Там се подготвя чета за България, ръководена от Панайот Хитов, с моралната подкрепа на Раковски и с паричната помощ на Добродетелната дружина (крилото на ”старите” от българската емиграция). През пролетта на 1867 г. Левски се включва като знаменосец в четата на Панайот Хитов.

ЛЕВСКИ ПОСЕЩАВА СИЛИСТРА ТРИ ПЪТИ

Според предания, спомени и някои писмени свидетелства, къщите на възрожденеца Гено Чолаков в центъра на Силистра и на Велико Скуртолов в село Ветрен са местата, където се е крил Левски. Той е идвал в града три пъти.
В силистренския алманах на Никола Макариополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов, се съобщава, че през 1867 г. Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков във Варна. Там е нает като учител и певец в местна църква. По негова покана Апостола пребивава четири дни в Силистра. Прехвърлен е в Румъния край дунавското село Ветрен от лодкаря Велико Скуртолов, един от бъдещите добруджански опълченци през Освободителната руско-турска война.
Същото се потвърждава и в биографията на Гено Чолаков, писана през 1903 г. вероятно от Никола Макариополски (тогава Гено Чолаков е бил още жив – на 70 години и информацията е потвърдена от него). В своите спомени внукът на Гено Чолаков – Александър Христов, разказва за тайник в къщата възрожденеца, в който Левски се укривал от преследването на турците. Бременната жена на Гено Чолаков е била използвана за прикритие и предотвратила претърсване на една от стаите на къщата, в която се укривал Левски, инсценирайки умело родилни болки.
Вторият период от пребиваването на Васил Левски в Добруджа обхваща един от най-важните етапи на неговата дейност и Вътрешната революционна организация през 1871-1872 г. Сведенията за дейността му през този период са оскъдни и недостатъчно осветени.

В момента има 199  гости и няма потребители и в сайта