По пътя към Свободата!
silistra
141 години от освобождението на Силистра от османско робство – 10 (23) февруари 1878 г.

След провала на Цариградската конференция (дек. 1876 – ян. 1877 г.) става ясно, че Източният въпрос може да се реши само със силата на оръжието. Това е причината на 12 (24) апр. 1877 г. император Александър ІІ, с височайши указ, да обяви война на Турция. Военните действия на Кавказкия фронт започват веднага, но на Балканския - едва след два месеца.

За главнокомандващ на войските на Балканския фронт е назначен княз Николай Николаевич – брат на императора. Планът за водене на военните действия е дело на ген. Николай Обручев, който се смята за най-добрия военен стратег в Русия. Съгласно него, на 12 (24) юни, отрядът на ген.
Аполон  Цимерман  се  прехвърля в Северна Добруджа и обстрелва Русе и Тутракан, което създава убеждение у турците, че там ще бъде главният удар на руснаците. Затова, на командирите на гарнизоните в Силистра, Русе, Шумен и Варна, които са превърнати в крепости, е заповядано да бъдат приведени в пълна бойна готовност.

Съгласно плана на ген. Обручев обаче, това е отвличаща маневра. Челният отряд на руската армия е съсредоточен срещу град Свищов. На 14 (26) юни този отряд, който се командва от ген. Михаил Драгомиров, се готви за нападение. На другия ден, още преди съмване, войниците и офицерите с лодки тръгват към отсрещния бряг. Когато турските постове ги откриват,  започват да ги обстрелват с оръдия и падат първите жертви, ген. Драгомиров се обръща към своите воини с думите: “За нас няма фланг, няма тил. Има само един фронт. Или отвъд Дунава, или в Дунава!“

Предвиждането на руското командване войната да приключи в рамките на 3-4 седмици не се осъществява. Затегналата се обсада на Плевен блокира действията и на другите руски войски. Едва след като Осман паша се предава, а при Шипка-Шейново турците търпят голямо поражение, започва истинския победоносен поход на руснаците. Освободена е цяла Мизия и Тракия, но неизвестно защо войските не стъпват и в Македония. Турците молят за примирие, което се сключва в Одрин на 19 (31) ян. 1877 г. След това руските войски стигат почти до Цариград и в околностите му - в градчето Сан Стефано, на 3 март, се сключва мирен договор. Според него се създава автономно княжество България, което се разпростира  от Дунав на север до Бяло море на юг и от Черно море на изток, до отвъд Охридското езеро на запад. Но турците и особено руснаците знаят, че този договор е само предварителен, но не и окончателен, защото още преди започването на войната Русия се е договорила с Австро-Унгария, а след това и с Англия за бъдещата съдба на освободена България. Дипломатическите пазарлъци продължават и непосредствено преди свикването на Берлинския конгрес. За съжаление, в тези договорки се стига до най-неблагоприятния за България вариант, при който тя се появява на картата в силно окастрен вид. Абсурдното обаче е, че дори когато се провежда Берлинският конгрес, все още има български градове, които са под турски контрол.

В Руско-турската война от 1828-1829 г. отрядът на ген. Дибич със стремителен рейд нанася тежки поражения на турците и доста лесно достига до Одрин, където се сключва мирен договор. Поучени от това, във войната от 1878 г. турците решават да изградят силно укрепен военен четириъгълник, в който се включват крепостите Русе, Силистра, Шумен и Варна, който да бъде препятствие пред московците при следващи войни. През февруари руските войски овладяват крепостите Силистра и Русе.

По това време Силистра е казапийски (окръжен) град. Към края на войната в крепостта на Силистра е имало 7 хил. души редовна турска войска, 6 хил. башибозуци и голямо количество оръдия и боеприпаси. Висшият команден състав се е състоял от пет души и един вицеадмирал, командващ петте бойни кораба и няколко по-малки плавателни съда, затворени в пристанището на Силистра. Съгласно примирието, на турците било разрешено да се оттеглят с цялото въоръжение и хранителни припаси, които могли да вземат със себе си. Пехотата, кавалерията и леката полска артилерия се отправили през Карапелит за Варна. По-голямата част от модерните оръдия били натоварени на корабите и заедно с корабите, пристигнали от Русе, турският флот се отправил към устието на Дунав, а оттам - за Цариград. За да ги преведат безпрепятствено през минните заграждения, на турските кораби били изпратени руски офицери за водачи. Въпреки че корабите били препълнени с оръдия, в крепостта останали още 94 тежки оръдия, от които 5 круповски, 71 мортири и 45 руски оръдия, останали от предишните войни. Освен това, в крепостта били оставени огромни количества боеприпаси, снаряжение и храни.

Съгласно условията на Одринското примирие крепостта Силистра трябвало да бъде освободена от турските войски в срок до 10 (23) февр. 1878 г. По нареждане на ген. Цимерман, командващ Долнодунавския отряд, на 3 (16) февр., в Силистра били изпратени като представители на руското командване полковник Шурупов и капитан Краевски, които да уговорят условията за изтеглянето на турския гарнизон. Първоначалните трудности, създадени от Селями паша - командващ войските в крепостта, били преодолени и на
7 (20) февр., в 8 часа сутринта, започнало изтеглянето на турците. На 6 (19) февр. руските части от отряда, изпратен да превземе Силистра, се настанили в с. Срацимир. Отрядът се състоял от Втора бригада на ХІV армейски корпус и Първа донска казашка дивизия. Командир на отряда бил ген.-майор Андрианов. На 10 (23) февр. до обяд, последният турски войник напуснал Силистра. Свидетелят на събитията Тодор Панов описва Денят на Освобождението като ден на "много радост и плач щастлив!"

Ето какво се казва в официалния рапорт на командира на силистренския отряд руски войски ген.-майор Андрианов, адресиран до командира на ХІV армейски корпус ген.-адютант Цимерман: “Имам щастието да ви доложа, Ваше Превъзходителство, че крепостта Силистра покорно падна в краката на Негово Императорско Величество днес, 10 (23) февр. 1878 година. Два батальона от каширския полк и 17 конен казашки полк влязоха в крепостта в 8 часа вечерта. Утре ще дойдат и останалите части и ще бъде отслужен благодарствен молебен. След влизането ни в града аз незабавно се отправих към конака, където бяха събрани всички представители на града. Днес отплува по Дунав и турският флот от Силистра под командването на Ферик паша. Тъй като маларията и тук действа пагубно, считам за целесъобразно в града да бъдат оставени само частите, необходими за караулна служба, а останалите да бъдат настанени в близките села, за което ви изпращам подробна дислокация.”

От личното писмо на ген. Андрианов научаваме повече подробности за влизането на руските войски в Силистра. “Влизането ни в града беше много картинно. Полусотнята заптиета, изпратени да ни съпровождат, придаваше на челото на колоната ярък колорит. Валът и площадът бяха изпълнени с народ - хора, облечени празнично. При влизането в града турската стража взе за почест. Из града по чардаците се тълпяха жени, а улиците бяха пълни с християнско население. Камбаните биеха. В конака ми бяха представени от губернатора почетните и управляващите лица в града. След обичайните приветствия и кафе, аз поведох успокояващ разговор. Накрая командирът на донските казаци получи цветя, поднесени от българки. На победителите беше връчен и ключът от крепостта Силистра.”

За комендант на силистренската крепост бил назначен полковник Наумов, командир на кащирския полк. След два дни в Силистра е бил тържествено посрещнат и командващият ХІV армейски корпус ген.-адютант Цимерман.

След освобождението на Силистра и Русе, руското командване решава да не се предприемат действия за превземането на Шумен и Варна, а само да се блокират гарнизоните, намиращи се в тях. Когато по времето на обсадата на Плевен командирът на шуменския гарнизон Фазлъ паша повежда отряд, с който да помогне на Осман паша, той е спрян с оръдеен огън от руснаците и е принуден да се върне в шуменската крепост. Това статукво се запазва до края на войната.  

Едва на 28 юли 1878 г. руските войски влизат във Варна и обявяват града за освободен и български. В църквата е отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев изказва благодарността на варненци към освободителите.

Между първия и последния освободен български град (Свищов и Варна), изминава период от 13 месеца.

 

В момента има 401  гости и няма потребители и в сайта