130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛАЙ РАЙНОВ
1889-1954 г.

ИЗЛОЖБА
В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПАРТЕНИЙ ПАВЛОВИЧ” - СИЛИСТРА

На 03.01.2019г. в експозиционното фоайе на втория етаж, Регионална библиотека „Партений Павлович” представя първата си изложба за 2019 г.

Тематично –житейският мироглед на Николай Райнов е богат и разнообразен. Античната философия, културата и епохата на Древен Египет, Азия, Индия и Африка са сред любимите теми на Професора-философ.   Като художник, Н. Райнов твори живопис, графика и илюстрации в стила на сецесиона и символизма.

Литературната дарба на Сладкодумника-разказвач вдъхновено интерпретира вълшебните български и световни приказки, но и твори поезия, белетристика и драма. В своите Българщици, авторът Етнолог и Народопсихолог пресъздава света на българските народни обичаи и митология. През 1919 година превежда знаковата философска творба на Фридрих Ницше „ Тъй рече Заратустра".

Пренебрегван, забравен, анатемосван, непубликуван, днес Николай Райнов отново привлича читателите със своето уникална енциклопедична личност и творчество.

Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919). Работи известно време като главен библиотекар в Пловдивската библиотека. Две години е командировка в Париж (1925 – 1927 г.), където се запознава с културните паметници. След завръщането си в България е поканен да преподава история на изкуството.

Главен редактор на сп. Зеница" и сп. Орфей". Литературният му дебют е с книгата Богомилски легенди" (1912). Автор е на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома Вечното в нашата литература" (1941); История на пластичните изкуства" - 12 тома.

Николай Райнов е смайващо продуктивен творец. Между 1918 – 1925 г. издава 13 книги, като само за 1918 г. публикуваните му книги са пет. В първите 25 творчески години създава 58 съчинения, около 600 сказки и 360 статии.

Пише поезия, белетристика, философски трактати, трудове по въпросите на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Научната си кариера приключва през 1950 г. като академик, дописен член на Българския археологически институт.

В момента има 222  гости и няма потребители и в сайта