1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ: ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА

Фактографска справка   

Първото неофициално честване на празника е осъществено в Пловдив през 1909 г.

През 1922 година Стоян Омарчевски, тогавашен министър на народното просвещение, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. С Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 година 1 ноември, Денят на българския небесен покровител Св. Иван Рилски (стар стил), е обявен за общонационален празник и неучебен ден.

В обръщението си към Ректора на Софийския университет, директорите на Художествената и Музикалната академия, Учителските институти, средните училища и окръжните училищни инспектори, министърът на просветата Стоян Омарчевски посочва ясно причините и целите на тържественото честване: "За да се възбуди у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот - интерес, който засега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!" Министерството на просветата дава и конкретни указания как по-правилно да се организира новообявения национален празник Първи ноември: "1) на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празникът да не остане само училищен, но и да стане общонационален в истинския смисъл на думата; 2) празникът да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията".

От началото на 30-те години на миналия век Денят на народните будители се отбелязва с тържествен парад на портрети на дейци от Възраждането и училищни знамена.

В Силистра празникът за първи път се чества на 1 ноември 1941 г., понеже дотогава Добруджа е под румънска окупация. Както осведомява силистренският седмичник „Подем” в броя си от 7 ноември 1941 г. и в Силистра е сложено началото на честванията на Деня на народните будители. Още на 31 октомври във всички учебни заведения на града са изнесени сказки за ролята и значението на празника. Пред учениците от Смесената гимназия слово произнася директорът й Лефтер Бояджиев, а в новооткрития Институт за първоначални учители говори литераторът Злати Еников. Учениците присъстват на постановката „Делба”, представена в Силистра от пътуващия театър „Нов свят”. На 1 ноември 1941 на централния градски площад „Свобода” е отслужен тържествен молебен по случай именния ден на царица Йоанна. След произнесеното слово за Деня на народните будители се е състоял тържествен парад на войските от гарнизона и на учащите се, приет лично от директора на гимназията и на началника на гарнизона. През този ден учениците дефилирали из града със знамена и пеели патриотични песни.

Въпреки голямото културно и патриотично значение, което е имал празникът на будителите, през 1945 г. той е отменен, защото се дублирал с Деня на светите братя Кирил и Методий, обявен тогава за празник на българската просвета и култура. Честването му се възстановява едва на 1 ноември 1990 г. по почин на Общонародното сдружение "Мати Болгария". На 28 октомври 1992 г. 36-то Народно събрание възобновява традицията и 1 ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната, а идеята за възстановяването му принадлежи на Петър Константинов.

Силистра има много имена, с които се гордее: революционери, свещеници, учители, културни дейци. Завинаги в пантеона на града са записани имената на личности като Партений Павлович, Сава Доброплодни, Евлампия Стоева, Христо Ишпеков, Илия и Рашко Блъскови, Антонина Мамарчева,Янко Тодоров, Тодор Пеев, Александър Некович, кап. Димитраки Петрович, кап. Никола Филиповски, Ради Тодоров, Ат. Хр. Кьороглу, Минчо Г. Лъсков, Бояджи Яни, Гено Чолаков, Димитър Енчев Поптонев, д-р Иван Енчев, Анко Тодоров Греков, Никола Стефанов, Димитър М. Шопски, Петър Лефтеров Арнаудов, Иван Д. Добрев, архимандрит Панарет Хилендарски и много други – знайни и незнайни родолюбци. 

Празникът търси отговор за смисъла на едно духовно усещане, чиито истински корени ни отвеждат далеч в миналото на българската словестност, когато първоучителите на книжовността разкриваха пред грамотните си сънародници тайнството на непознатото знание. Честта да се нарекат будители са не само просветителите, учителите и учените, но и строителите на държавността и обществения напредък, светителите на рода и Църквата, духовните водачи и далновидните държавници.

Днес по-добре от всякога, от дистанцията на изминалите векове и изправени пред нови национални изпитания, разбираме думите на Васил Друмев: “Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!”

Честит празник на народните будители, скъпи силистренци!

В момента има 166  гости и няма потребители и в сайта