1 ОКТОМВРИ 1940

ОСВОБОЖДЕНИЕ НА СИЛИСТРА ОТ РУМЪНСКО РОБСТВО

 

Днес се навършват 78 години от освобождението на Южна Добруджа от румънската окупация и възвръщането й към България. На този ден населението от изстрадалия ни край, посрещна с неописуем възторг своите освободители – войниците и офицерите от Трета армия. Две години след края на румънската окупация, през 1942 г., над 30 селища в Североизточна България са преименувани и кръстени на имената на офицери-герои и бойни части, прославили се при освобождението на Добруджа.

Исторически факти:

През април 1940 г. българското правителство извежда като свой основен външнополитически приоритет връщането на Южна Добруджа към България.. Въпреки противодействието на Румъния и опитите преговорите да бъдат провалени, на 7 септември 1940 г. в Крайова е подписан договор, с който се възвръща на България Южна Добруджа, отнета по силата на Букурещкия договор от 28 юли (10 август) 1913 г. Новината за сключения договор, подписан в 15.20 ч., е оповестена веднага, още в 16.00 ч. по Българското радио и се посреща възторжено от жителите на столицата. Църковните камбани бият тържествено, а столичани окачват българското знаме по балконите и прозорците. Всички се поздравяват с думите: „Честито! Добруджа е наша!”. Връщането на Южна Добруджа с основание се счита за огромен успех на българската дипломация и преди всичко на цар Борис ІІІ. България успява да си възвърне територия изцяло по мирен път, без да се пролее нито капка кръв.

На 8 септ. спонтанно всенародно шествие изпълва централните улици и булеварди в София. Множеството от хора преминава покрай Двореца, от чийто балкон цар Борис III със семейството си го приветства. Добруджанските емигранти, живеещи в столицата, облечени в китни носии и пеейки добруджанския марш, няколко пъти преминават покрай Двореца, за да изразят благодарността си към Царя за освобождаването на техния роден край.

Според Крайовския договор, възвръщането на Добруджа трябва да стане между 21 септември и 1 окт. Със специално решение на Министерския съвет, в Южна Добруджа се командироват добре подготвени български административни служители. Така, на 30 септ. в Силистра започва да функционира новата българска административна власт. За кмет е назначен инженер Петър Иванчев, дотогава кмет на Ловеч, за помощник – кмет Васил Манов от Банско, а за секретар – бирник Петър Благоев от Дупница. Същият ден, до обяд, румънските военни и административни власти напускат града. Последният румънски кмет Александър Антофилу и новоназначеният български кмет П. Иванчев подписват протокола за предаване и приемане на обществените сгради в града. През същия ден се извършва символично предаване на печата и архивата на общината на новоназначения български кмет от Никола Златарев, който ги е пазил през целия период на румънското владичество. На сградите в центъра на града са развети националните знамена, а музикалното дружество „Седянка” организира, пеейки, шествие по централните улици. Пред многохилядното множество от граждани кметът произнася първата си реч. Слово произнася и околийският управител Григор Касабов.

На 1 окт., около 15 часа, в Силистра стъпват части на българската войска, предвождани от ген.-лейт. Георги Попов, началник на Трета българска армия (след това той е назначен за генерал-управител на Южна Добруджа). Посрещнати са под разкошна арка по топъл и сърдечен начин от хиляди силистренци, начело с кмета Иванчев и общественици. Хористите от „Седянка” за първи път изпяват марша „О, Добруджански край”. Група девойки в добруджански носии символично разкъсват оковите на робството. За върховото щастие и радост на силистренци в. „Мир” пише: „Първенците на града посрещнаха войските пред разкошна арка. А народът, дошъл от близки и далечни села със знамена, с китки и с подаръци, прегръща войскарите, задъхва се от радост и плаче от невиждан досега възторг”. Заедно с българските войскови са и група писатели, между които са Елисавета Багряна и Дора Габе. На този ден силистренецът Димо Димитранов разпространява безплатно възпоменателна значка, чиято изработка е поръчана по-рано.

Тържествата продължават и на 2 окт. С отдаване на военни почести на пристанището е посрещнат Доростоло-Червенският митрополит Михаил от Русе. Заедно с многобройното шествие той се отправя към църквата „Св. св. равноапостоли Петър и Павел”. След повече от две десетилетия във възрожденския храм е отслужена за първи път литургия на български език.

На третия ден от тържествата за първи път е отбелязан и Денят на възшествието на цар Борис III на българския престол. Тридневните тържества в чест на освобождението на Силистра от румънско владичество завършват с парад на части от гарнизона на града.

След завземането на Южна Добруджа от българските войскови подразделения и установяването на българския управленски апарат започва нов етап в провеждането на цялостен пакет от мероприятия, насочени към организирането на различните направления и сектори на обществено-икономическия живот в областта. Това е главната и основна задача на Генералното управление на Добруджа и на подчинените му комисарства.

Всяка година, на 1 октомври, Добруджа скланя глава в почит на жертвите, дадени през румънското робство и почита с признателност своите освободителите си сред които е и цар Борис ІІІ - Цар Освободител, положил подписа си под Крайовската спогодба, по силата на която Добруджа се връща на майка България. Ние, признателните добруджанци, помним нашата история и се гордеем, че сме наследници на святата добруджанска земя, която съхранява памет за национален идеал и саможертва в името на Отечеството.

В момента има 1082  гости и няма потребители и в сайта