ЗА ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ ПАМЕТНИЦИ

През далечната 1878 година признателни българи в град София взели решение „ ... Да ся въздигне памятник на най-деятелния и самоотвержен патриот, неуморим поборник за политическо възраждане на България, священодякон Игнатия Левски“. Отправили апел до 44 града в страната за „волна помощ за въздигането на този памятник“. Строежът започнал по изготвен проект от първия главен архитект на София Адолф Колар. Първоначалният вариант на паметника е предвиждал той да завършва с голям кръст, стъпил върху полумесец. Вероятно по политически причини арх. Колар го променя до днешния, познат на всички паметник. Комисия е имала желание над постамента да бъде издигната статуя на Васил Левски в цял ръст. Идеята не се осъществява, защото това щяло да оскъпи строежа с още 150 хил. лв., но пък е оставен завет: „ ... Въздигането над памятника статуя на Васил Левски в действителна негова величина, комисията оставя на патриотизма на бъдещите поколения да изпълнят това желание“. Работата на комисията била доста активна, но решенията й не могли да се изпълнят отново по финансови причини. Само 12 български общини събрали средства. Съществували противоречия и с жителите на с. Бояна, които не позволявали използването на боянския гранит за строеж на паметника. Изработването на барелефа било поръчано на виенския скулптор Рудолф Веер. Грандиозното му откриване става на 22 октомври 1895 г. 

Ако днес направим виртуална тематична разходка сред паметници на Апостола в България и чужбина ще открием стотици монумента и два идейни проекта от Силистра и Шумен. Изваяните от бронз и издялани от камък през ХІХ, ХХ и ХХІ в. паметни плочи, барелефи и орелефи, бюстове и величествени статуи в цял ръст, изразяват почитта и признателността на българите у нас и по света към личността на Левски. Оказва се, че има и „реплики” във времето и пространството – прочутият барелеф от София /1895 г./, може да се види и в Париж /2007 г./ - пред българското посолство; фигурата на Апостола от Пазарджик и тази от парка „Герена” в София; бюстовете в Търговище, Шумен и Силистра също са с общ автор и имат минимални разлики.

Най-въздействаща е плочата, легнала върху черната земя в Къкрина, на святото място, оросено с кръвта на националния ни герой Васил Левски.  

Във фигуративните паметници имат значение позицията, жеста, погледа, облеклото, синтеза в релефа и пространството. Значими са символите на дъбовите клонки, реквиема и огърлицата на безсмъртието.  Най-популярните снимки на националния ни герой – в легистка и в байрактарска униформа, ретушираната фотография от Георги Данчов, както и най-популярните живописни платна, всъщност стоят в основата на монументалните образи на Апостола.

Например, в силистренския бюст-паметник на Левски, скулпторът Красимир Ангелов е преповторил характерни черти от запазената стара фотография на Апостола: вълнообразната прическа, кадифената яка на сакото, папийонката. Сравнявайки формално, тук прочутото второ копче на жилетката е вече закопчано, а погледът е насочен на изток. Физическата прилика е факт, но бюстът се разминава с представата на мнозина силистренци за най-великия българин.

Творбата на Ангел Станев, Петър Наков и Витали Халваджиев, възвисена срещу хълма Царевец, до аулата на Великотърновския университет, е много близо като внушение до проекта, който професор Ангел Станев подари на силистренци през 2006 година. Четири-метровото каменно бесило, като символ на робството; разкъсаните брънки на веригите; висящият каменен диск като разпятие, са само макет в Силистра, свързващ съзнателната саможертва, изкуплението и безсмъртието на българския Апостол.

Даниела Недялкова

В момента има 134  гости и няма потребители и в сайта