БЕЛЕЖИТИ ИСТОРИЧЕСКИ ДАТИ: 145 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА

На 22 септември 1872 г., въпреки забраната на Васил Левски, Димитър Общи организирал обир на турската поща в прохода Арабаконак. Османската полиция попада в следите на групата и арестува Общи и неговите другари. Ударът заварил Левски в Южна България. Той веднага предупредил комитетите за опасността и тръгнал за Букурещ, за да обсъди заедно с другите членове на БРЦК създалото се положение. В Сливен до него пристига писмо от Любен Каравелов, писано на 2 ноември 1872 г., в което се препоръчва незабавно "повдигане на революцията"."Трябва да се върви на бой, настоявал Каравелов, без да губим минутка. На сичките тадявашни юнаци са писа и щат да заминат отсреща и надяваме се на помощ от Сърбия и Черна гора." Васил Левски обаче отказва да изпълни заповедта на БРЦК, защото за него революцията трябвало да доведе до освобождението на България, а не до ненужно проливане на българска кръв. Разбиранията на Левски, че не може да се прави въстание, преди да се подготви народът за победоносна борба, и че не бива да се разчита на чужда помощ, "преди самички да изтъчем платното", са споделяни и от много вътрешни дейци и комитети.

Часът е съдбоносен и Левски решава бързо да се придвижи до Букурещ, за да защити своите разбирания. На 25 декември 1872 г. на път към Дунава той пристигнал в Ловеч, но поради полицейските предохранителни мерки не можал да се срещне с председателя на местния комитет поп Кръстю, а се задоволил само да прибере архива на комитета, книжата, които, ако попаднели в турски ръце, можели да разкрият напълно народната организация. През следващата нощ Левски останал в село Къкрина, за да пренощува в ханчето на доверения комитетски човек Христо Цонев - Латинеца. Но тук, на 27 декември, бил заловен от турската полиция. Тя разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези.

Васил Левски е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Съществуват предположения, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя - Поп Кръстю или Марин Поплуканов. Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало.

До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Левски, който е охраняван само от 20 заптиета по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици.

В София Левски е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Османската империя. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите.Смъртната присъда на Апостола е издадена на 14-ти и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама да бъдат обесени - Димитър Общи и Васил Левски.На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.

Апостола на свободата в Силистра

И днес историците продължават да спорят дали Апостола е идвал по комитетски дела в нашия край. Според легендите, къщите на възрожденеца Гено Чолаков в центъра на Силистра и на Велико Скуртолов в с. Ветрен са местата в Силистренско, където се е крил Левски. Той е идвал в града три пъти.

В  изданието на Регионална библиотека „Партений Павлович” -“Левски” (2008 г.), е поместен спомен на възрастна жена, чиято баба й е разказвала, че като дете виждала Левски точно в къщата на Гено Чолаков, който след Освобождението става кмет на Силистра. В силистренския алманах на Никола Макариополски, издаден през 1899 г. се съобщава, че Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков в гр. Варна. По негова покана Апостола пребивава 4 дни в гр. Силистра. Там е нает като учител и певец в местна църква. Прехвърлен е в Румъния край дунавското село Ветрен от лодкаря Велико Скуртолов, един от бъдещите добруджански опълченци през Освободителната руско-турска война.Същото се потвърждава и в биографията на Г. Чолаков, писана през 1903 г. вероятно от Н. Макариополски (тогава Г. Чолаков е бил още жив – на 70 г.). В своите спомени внукът на Г. Чолаков – Александър Христов, разказва за тайник в къщата на този възрожденец, в който Левски се укривал от преследването на турците. Бременната жена на Г. Чолаков много хитро била използвана за прикритие. Тя предотвратила претърсване на една от стаите на къщата, в която се укривал Левски, инсценирайки умело родилни болки. Вторият период от пребиваването на В. Левски в Добруджа обхваща един от най-важните етапи на неговата дейност и вътрешната революционна организация; 1871-72 г. Сведенията за този период са оскъдни, недостатъчно осветени и почти неизвестни на обществото.

По материали на отдел „Краезнание”

В момента има 134  гости и няма потребители и в сайта