10 февруари 1878 г.
140 години от освобождението на Силистра от османско робство

През ХVІІІ-ХІХ в., Силистра е голям град, равен с Пловдив, Одрин, Солун и Браила, а крепостта му е част от укрепения военен четириъгълник на турската империя: Русчук /Русе/-Силистра-Варна-Шумен. Интересът към града и неговото овладяване го прави арена на пет руско-турски войни в периода 1768 -1878 г. През 1733 г. Силистра е първият град, до който достигат руските войски, през 1774 в Кайнарджа е сключен Кючук-Кайнарджанският мирен договор. Русия отново завзема Силистра, а през 1829 г. крепостта отново е обсадена и превзета от руски войски, като комендант и пръв кмет на града става кап. Георги Мамарчев – български офицер на руска служба.

През 1831 г. Юрий Венелин пише: „Силистра може да се нарече повече крепост, отколкото град. Премахнат ли се укрепленията, ще остане едно малко местенце.” Заради зачестилите войни, турците предприели голямо строителство и разположили редути  и фортове на хълмовете около града – Тахиртабия, Мустафа Кючук, Орду, Гиландю, Джермен, Хане и най-голямата сред тях - Меджиди табия, а събитието било толкова значимо, че е изобразено на турска монета. През 1854 рускатата войска, сред които и офицер Лев Толстой, отново обсажда крепостта, а Фр. Енгелс анализира обсадните действия в статия за „New York daily tribune”: „Ако владее Добруджа и Силистра, Русия ще господства над Дунав. Противник, който ще превъзхожда русите поне два пъти, не би могъл да премине през реката и нито един пункт нагоре по течението. Завземането на Силистра би било равнозначно на победа, а един неуспех при Силистра – почти поражение в кампанията. Силистра е преминала през по-големи превратности на съдбата от която и да било друга крепост”. За силистренската крепост са се сражавали големи пълководци като Суворов, Кутузов, Дибич, Забакански, Румянцев, Каменски и Багратион, а градът е важно стратегическо място на Балканския полуостров.        

 През Освободителната руско-турска война през 1877/1878 г., военните действия започват не от Силистра, както е било в другите войни, а от Свищов. Данни за турските войски от това време намираме в писмото на силистренския учител и революционер Атанас Чернев, който през април 1877 г. пише на Григор Начович: „ В момента в Тутракан има 1500 души войска, направени са табии, но липсват топове. В Силистра има 20 батальона, т.е. 16 хил. войска, с 40 топа „Круп”, но войниците  са голи, боси; хранят ги с просен и малаен хляб, мрат по 30-40 души на ден…Турската армия е гола и бедна, в последна мизерия, а по селата има твърде малко войници.” Научил също, че поне 800 души са избягали, изплашени от руската войска.

В навечерието на войната, в Силистра имало гарнизон от 29 батальона пехота, 7 батареи и 3 роти, с над 7 000 редовна турска войска, 6000 башибозуци и голямо количество оръдия и боеприпаси. Турците разполагали и с 5 бойни парахода и няколко по-малки плавателни съда, с които можели да прехвърлят бързо до 2 000 души войска на румънския бряг. Заради това, руското командване се притеснявало, че ако предприеме военни действия навътре в четириъгълника, турците може да нахлуят откъм Дунава. Ген. Аполон Цимерман пише до военния министър: „В състояние ли е един ХІV корпус да върви напред, да си осигури тил, да се охранява откъм Силистра и откъм страната на морето и да проникне дълбоко в четириъгълника?”

Като вижда нерешителността на руските войски, турското командване решава да предприеме военни действия на север от Дунав - разположили батарея на острова срещу града и замислили да започнат строеж на мост през август, по който да премине очакваният египетски корпус.  Впоследствие разглобили моста и махнали съдовете, но започнали да копаят окопи срещу руския секретен пост.

Кап. Еремеев, докладвал на руското командване: „Ако турците заемат отсрещния бряг, значително обезпечават града и фронтовете от бомбардировка. Затрудняват обсадата откъм тази страна. Получават възможност за надмощие срещу Кълъраш или пък за унищожаването на руските запаси чрез пожари или бомбандировки. Като знаят, че тила на русите при такова нападение е лошо осигурен, могат, след като съберат сили /което за тях е напълно възможно/, да изпробват и да изнесат театъра на военните действия в Румъния, така че да действат върху руските съобщения. Изобщо, имайки такава силна крепост, каквато е Силистра, в тила и необсадена, работата става във висша степен рискована.”

През ноем. 1877 г.  турците правят опит за десант на левия бряг на Дунав и въпреки неуспеха, не се отказват да владеят гората на отсрещния бряг. Започват прехвърляне на войска от Силистра на островите срещу града. Неуспехите на другите фронтове обаче и най-вече на Русенския, объркали плановете на Портата за по-решителни военни действия.

На 10 дек. паднал Плевен, а на 12 дек. турците били разгромени при Тръстеник. Тази победа дала надмощие на руските войски и станала причина за прелом на войната. След нея и след превземането на Одрин, на 25 ян. ген. Цимерман настъпил към Добрич. Прикривайки се от страна на Силистра, той се насочил да прекъсне съобщенията между Варна, Шумен и Разград и да влезе във връзка с ген. Делинсхаузен в Бургаско. Междувременно турската армия търпяла поражение след поражение. Това станало причина да иска мир и на 19/31 ян., в главната квартира на Действащата армия в Одрин е подписано примирието, според което турците трябва да оттеглят войските си от  Ерзерум, Видин, Русе и Силистра. На 3 февр. в Силистра дошли представителите на руското командване полк. Шурупов /Щуруков/и кап. Краевски, за да уговорят условията за оттеглянето на турския гарнизон. На 5 и 6 февр. ген.-майор Андриянов провежда срещи с коменданта на Силистра Селями паша и пише в телеграма до Цимерман, че турците имали горещо желание колкото се може по-бързо да стигнат до Варна, като обещали, първата колона да тръгне още на 7 февр. На 6 февр. руските части от отряда, изпратен да превземе Силистра и състоящ се от Втора бригада на ХІV армейски корпус и Първа Донска казашка дивизия, се настаняват в с. Срацимир. На 7 февр., от осем часа сутринта започва изтеглянето на турските армейски части по суша и по р. Дунав.

На 22 февр./10 февр. нов стил/, руският военен авангард навлиза в Силистра. Съгласно примирието, турците се оттеглят през Западната порта /от болницата към Чаир махале, по пътя за Шумен, покрай Калипетрово, където ги изпраща турското население/, с въоръжението и хранителните припаси, които могат да вземат със себе си. Пехотата, кавалерията и леката полска артилерия се отправили през Карапелит за Варна, а по-голямата част от модерните оръдия били натоварени на корабите и потеглили към устието на Дунав, а оттам – за Цариград. В крепостта Силистра останали 94 тежки оръдия, от които 5 круповски, 71 мортири и 45 руски оръдия от предишните войни, огромни количества боеприпаси, снаряжение и храни. На 10 февр. до обед и последният турски войник напуснал Силистра, а по същото време руските войски навлизат в града, под звуците на военна музика и предвождани от ген. Андриянов, и заемат разстоянието от Цариградската до Дунавската врата. Християнското население ги посреща, покачено по стените на крепостта. Два дена по-късно, в града влиза Втора бригада на Първа казашка дивизия, предвождана от ген. Цимерман. За руски комендант бил назначен ген. Андриянов.

Из „Донесение до командира на ХІV армейски корпус”: „Влизането в града беше много картинно. Полусотнята заптиета, изпратени да ни съпровождат, придаваше на челото на колоната ярък колорит. Валът и площадът бяха изпълнени от народ – хора, облечени празнично. При влизането в града, турската пехотна стража взе за почест. Из града по чардаците се тълпяха жени, а улиците бяха пълни с християнско население. Турците мрачно ни гледаха около джамията. В конака ми бяха представени от губернатора почетните и управляващите лица в града. След обичайните приветствия и кафе, аз проведох успокояващ разговор. Накрая командирът на донските казаци получи цветя, поднесени от българки. На победителите беше връчен ключът от крепостта Силистра”.

След Освобождението, Силистра е зачислена административно към Русчушката /Русенската/ губерния, а за комендант на града е назначен полк. Наумов, командир на кащирския полк. Първи кмет на Силистра след освобождението става Димитър Енчев /1878-1882 г./.

10 февруари е паметна дата за силистренци - ден първи на изстраданата и жадувана пет века свобода. Свобода, която трябва да пазим и тачим!

Честит празник, силистренци!

В момента има 1161  гости и няма потребители и в сайта