"О, ДОБРУДЖАНСКИ КРАЙ" - ПЕСЕНТА НА СВОБОДАТА!

Добруджа ликува!
Без капчица пролята кръв Южна Добруджа е присъединена към Третото българско царство през септември 1940 г. Трета българска армия навлиза от 21 септември до 1 октомври в разделената на четири зони Южна Добруджа. На 21 септември ликуват покритият с бойна слава Тутракан и белокаменният Балчик. Българска Добруджа кънти от звуците на „О, Добруджански край” – песента на Свободата. На 25 септември – добричлии и каварненци посрещат българската армия с ликовете на българския Цар Освободител – Борис ІІІ, на 1 октомври 1940 г. и Силистра е под българско небе!
„О, Добруджански край” е любима песен - марш на цяла България в продължение на 30 години - от 1914, когато е създаден, до1944 г., когато е забранен. Това музикално творение има интригуваща история. През 1914 година композиторът Александър Кръстев кани в софийската сладкарница „Охрид” поета Любомир Бобевски и му предлага да напише специален текст, в който да се говори само за Добруджа. Текстът и музиката грабват сърцата на всички българи.
По предложение на Бобевски, при обсадата на Тутракан на 6 септември 1916 година, всички полкови музики и 30 хиляди български войници пеят без прекъсване химна на Добруджа!
По-късно крепостта пада в българските прегръдки, а Бобевски получава сабята на пленен румънски командир. Три години по-късно поетът е обявен за интелектуален виновник за българския погром и вкаран в затвора. На 1 април 1942 година в негова чест депутатите стават на крака и пеят „О, Добруджански край”, след което гласуват народна пенсия на поета. През 1948 година по настояване на пролетарския поет Людмил Стоянов, тя е намалена до минималния размер. Любомир Бобевски почива на 82 години през 1960 г. Заупокойна молитва отслужва българският патриарх Кирил.
Авторът на музиката Александър Кръстев влиза в Добруджа през 1940 година, заедно с българската армия, качен прав на един от първите танкове, аплодиран от множеството и заедно с него той пее, щастлив и вдъхновен, своя марш. Пет години по-късно, през 1945, почива във Варна, на 65 години.
В излезлия на френски през 1939 г. „Златен алманах на България” е публикувана снимка на Александър Кръстев, под която на френски е написано: „Александър Кръстев, компонист, автор на втория български народен химн "О, Добруджански край". В това издание авторите казват още: „О, Добруджански край” е епохален с историческото си значение”. Любовта към марша се усилва през 1921 година до такава степен, че Александър Стамболийски иска той да стане химн на Земеделския съюз. За „О, Добруджански край” пишат всички национални и регионални вестници в периода 1940-1941 година. По вълните на Радио София той се разнася по целия свят.
През 1945 година творчеството на Бобевски е обявено за шовинистично и е забранено. Всички текстове и партитури на любимата добруджанска песен са унищожени и минават в забрава. През 1968 година, след няколко осакатяващи промени в текста - по идеологически и интернационални съображения, комунистическата власт допуска публични изпълнения на инкриминираната песен.
И да припомня, че днес тази песен е увековечена в паметник от 2007 година!
В Каварна, недалеч от пеещите фонтани, в измерение два на два метра се извисява разтворена мраморна книга. На лявата страница със златни букви е изписано заглавието „Добруджански химн”, а под него е текстът. Под възвишените куплети авторът скромно допълва: „Това е Марсилезата на добруджанци (4. ІХ. 1917)”.

ДАНИЕЛА НЕДЯЛКОВА

В момента има 827  гости и няма потребители и в сайта