Фактографска справка

Санстефанският мирен договор през 1878 г. предвижда земите на Северна Добруджа да останат в Кралство Румъния. Любопитен факт е, че тогава Румъния не предявява никакви претенции за тези територии, които й се предлагат като  компенсация за отнетата ѝ от Русия Южна Бесарабия. Това е така, защото по това време Северна Добруджа е слабо заселена с румънци и е с неразвита инфраструктура. Берлинският договор е подписан с тази клауза и това не се променя близо 30 години.

До Балканските войни между България и Румъния няма никакво оспорване на граници и територии. По време на Междусъюзническата война Румъния, без никой да ѝ е обявил война, се намесва в конфликта с неоправдани териториални искания и настоява България да се откаже от Южна Добруджа, като търси компенсации с оглед бързите ѝ победи в Източна Тракия през есента на същата г.. След като това не става, на 29 април се провежда конференция в Санкт Петербург, на която румънският крал Карол настоява за териториални компенсации поради страха от увеличаващите се територии на България. Под ръководството на руския външен министър Сазонов се правят корекции на българо-румънската граница, като България предава на Румъния Силистра. Но това се оказва недостатъчно. Румънците искат целия район и цяла Добруджа да бъде тяхна, но тези техни претенции за по-сериозните териториални размествания обаче са отхвърлени.

След като не може по дипломатичен начин да вземе това, което смята че ѝ се полага, Румъния се намесва в Междусъюзническата война. На 28 юни 1913 г. румънската армия, подкрепяна от Франция, преминава границата в Добруджа. На 1 юли тя скъсва двустранните дипломатически връзки с България. Вражеските войски продължават настъплението си към вътрешността на страната. Под надвисналата заплаха на 4 юли цар Фердинанд се обръща към румънския крал Карол с молба да прекрати нахлуването и предлага териториални придобивки в замяна на искания мир. За да опази каквото може от България,  той обещава, че териториалните претенции на Букурещ ще бъдат задоволени. На следващия ден – 5 юли, българският външен министър Никола Генадиев уведомява официално румънския министър-председател Майореску, че България отстъпва Южна Добруджа. В отговор Румъния иска от българите да спрат бойните действия срещу сърби и гърци.

На 22 юли 1913 г. между България, бившите ѝ съюзници и Румъния е сключен мирен договор, който задоволява етнически и исторически неоправданите претенции на Румъния към Южна Добруджа. Това става при положение, че в Северна Добруджа румънският елемент след дългогодишната колонизация все още не е достигнал преобладаващо мнозинство, а в Южна Добруджа  броят на регистрираните компактни маси румънци е нищожен.

След известно време и Добруджа отново е обект на преговори. След избухването на Първата световна война, на 24 август 1915 г. министърът на външните работи Радославов подписва с германския посланик Михаелес  тайна конвенция, според която ако Румъния нападне България, Турция или някой от другите съюзници, Германия е съгласна България да си върне част от загубените територии. В крайна сметка Румъния се намесва на страната на Антантата, срещу която България воюва.

На 7 май 1917 г. в Букурещ е подписан договор, според който земите на юг от линията Черна вода – Кюстенджа са предадени на България. Над Северна Добруджа е установен кондоминиум – територията е управлявана съвместно от Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Турция и България). На 24 септември 1918 г. Берлинският протокол за кратко време установява българския суверенитет над цяла Добруджа. След определени обстоятелства обаче в края на ноември месец земите са върнати на Румъния. Тя управлява тази територия до 1940 г. и я заселва с десетки хиляди арумъни и румънци, а голяма част от българското население е прогонено или асимилирано.

През 1938 г. настъпват съдбоносни за европейския мир събития. На 30 септември 1938 г. е подписано Мюнхенско споразумение, с което под германски натиск Англия, Франция и Италия се съгласяват от Чехословакия да се откъсне Судетската област, в която преобладава германско население. То дава надежди, че мирната ревизионистична вълна ще достигне и Балканския полуостров. Този акт е първият след войната, който променя териториалното статукво след 1919 г. Цар Борис III взема пряко участие в преговорите, като изиграва ролята на куриер между Лондон и Берлин. Неговото участие в подготовката на договора показва, че българската дипломация ще продължи да търси мирна ревизия на Ньойския договор.

След Мюнхен българското правителство се подготвя за практическа реализация на своите цели – възвръщането на държавните територии, принадлежали на България до Букурещкия договор (1913 г.). Като най-реалистично се очертава искането за коригиране на границата в Южна Добруджа. През пролетта на 1939 г. министър-председателят Георги Кьосеиванов издава и разпространява до българските дипломатически представители секретна директива под №19, в която степенува българските искания: Южна Добруджа – до границите, определени от Берлинския конгрес; Беломорска Тракия – в границите, определени от Букурещкия договор (1913 г.) и евентуално предадените на Югославия с Ньойския договор Западни покрайнини. Целта на Георги Кьосеиванов е да се неутрализират Турция и Югославия и по този начин да се окаже натиск върху Балканския пакт по оста Атина-Букурещ.

На 23 август 1939 г. СССР и Германия сключват Пакта Рибентроп-Молотов. Договорът се смята за една от най-важните стъпки, довели до избухването на Втората световна война. Двете тоталитарни сили разпределят помежду си Източното пространство на Европа и така се развързват ръцете на Германия да нападне Полша (1.IX.1939 г.), с което се поставя началото на Втората световна война. За българската дипломация става ясно, че ще може да продължи своята политика на неутралитет, само ако войната не достигне българските граници. За България това е удобен момент да окаже натиск върху Букурещ, за да си върне Южна Добруджа. Лавирайки между Москва и Берлин, България издейства съгласието на румънската дипломация за преговори.

На 19 август 1940 г. в Букурещ започват мъчителни и трудни преговори между делегациите на Царство България и Румъния във връзка с подготовката на Крайовската спогодба. Условията на спогодбата налагат на Румъния да върне на България Южна Добруджа. Така 88 000 румънци, заселени през 2013 г. в Добруджа са принудени да се преселят на север, а 65 000 българи от северната част на Добруджа се завръщат в родината. Те идват само с това, което са можели да носят и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници - системата "triime" (действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като "компенсация" на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа).

 На 7 септември 1940 г. в румънския град Крайова се подписва Крайовската спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. След подписването на Крайовския договор, румънската власт за 48 часа гони от Северна Добруджа по-голямата част от българското население, което е изявило националното си самосъзнание, като конфискува и имотите му.

Връщането на Южна Добруджа се счита за един от върховете на българската дипломация и в частност на действията на цар Борис III, защото това става в условията на една бушуваща Втора световна война и България успява по мирен път да си върне една територия, без да се пролее нито капка кръв.

По материали на отдел „Краезнание”

В момента има 824  гости и няма потребители и в сайта