Експонираната изложба в Силистренската регионална библиотека през месец март представя житието на талантливия български хуморист, художник, краевед и писател Димитър Христов – Чудомир.
Хронологично изложбата разказва за неговата биографична хроника, самостоятелните издания и художествени изложби, акварелните рисунки под надслов „ЧУДОМИР – нашенци”, псевдоними, драскулки, признания и награди.
Чудомир е един от най - популярните ни хумористи, чиито къси разкази за живота и нравите на българина никога няма да престанат да бъдат актуални. Той пише и рисува, а до смъртта си е председател на читалище „Искра” и директор на Историко- етнографския музей в Казанлък.
От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител. Освен това е отличен като заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието народен деятел на културата.
Негови са крилатите изречения, пропити с тънък хумор и ирония: „Не гребенът реши главата, а времето”, „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем”, „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите”, „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция”, „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките”, „Най – празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж”и др.
Чудомир оставя повече от 1000 рисунки и акварели, както и неизброими фейлетони и кратки хумористични разкази. Книгите му непрекъснато се преиздават. Сред най-известните творби на автора са: „Не съм от тях” (1935 г.), „Нашенци” (1936 г.), „Аламинут” (1938 г.), „Кой както я нареди” (1940 г.), ”Консул на Голо бърдо” (1947 г.) и т.н.
Малко хора знаят, че на 26.12.1967 г. Чудомир сам слага край на живота си в Правителствена болница – гр. София. Последните дни на писателя са белязани от самотата на отиващия си от живота човек. Посещават го малко приятели от писателските среди, но самотата и мисълта за приближаващата го смърт не напускат 77 – годишният Чудомир.
Малко известна е идеята за псевдонима на писателя. Тя хрумва на съселянина му – Дянко Фурнаджията, който един ден видял фотографията на издирвания с парична награда деец на ВМРО – Чудомир Картанджиев, и намерил огромна прилика между „терориста” и Митко (Чудомир). Така бъдещият писател и художник – карикатурист се сдобива с прякор, а по – късно прякорът му става псевдоним. Любопитен факт е, че Дянко Фурнаджията присъства като герой в част от разказите на автора.
Чудомир е името, с което става известен, но автора използва и други псевдоними: Брей, Два пъти фан Фан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Сечко Бечко,Фанко Фтичката, Чанга Чунга, Шлук и Яу, Яу.

В момента има 115  гости и няма потребители и в сайта