Имам щастието да ви доложа Ваше Превъзходителство, че крепостта Силистра покорно падна в краката на Негово Императорско Величество
днес, 10 февр
уари 1878 година
1
42 години от освобождението на Силистра от турско робство -

sanstefano

На 12 април 1877 г. Русия обявява война на Турция. Руската армия преминава река Прут и през Румъния се насочва към Дунав. Създава се впечатление, че военните действия ще се водят в добре укрепеният “четириъгълник” - Русе-Шумен-Варна-Силистра, от овладяването на който зависи и целият изход на войната. Силистренската крепост е изградена от редица съоръжения, разположени в дъга около нея. От запад на изток това са: Танир табия, Мустафа табия, Кючук, Орду, Иланди, Меджидие и Джермен. През тази редица от фортове се намира венец от редути, между които се извисява Араб табия. През 1877 г. целият този пояс е подсилен с редути отпред. Изградено е и здраво предмостие на румънския бряг, което позволява провеждането на турски атаки към Кълъраш. Решава се да се построи потонен мост между двата бряга.

В Силистра в навечерието на Руско-турската война има съсредоточена около 25-хилядна войска и малка кавалерия, а артилерията е разположена в каменни укрепления по брега. По река Дунав патрулират кораби. Гарнизонът на града е около 5-6 хиляди души. В града имало и около 150 черкези и няколкостотин души башибозук, които понякога тормозели населението, но като цяло турската войска се държала дисциплинирано. Населението е било около 40 хиляди жители, две трети от които - мюсюлманско.

Руското командване обсъждало военни действия навътре в “четириъгълника”, за да не се допусне турско нахлуване на север от река Дунав. Операцията по изолиране на турските гарнизони се предвижда за август. Строежът на потонния мост разтревожва русите и руското командване настъпва към Кълъраш с Втора кавалерийска бригада и бригада от Втора Донска артилерийска дивизия. За подсилване на отбраната на Силистра турците разполагат на острова срещу града батарея и 6 оръдия, копаят се землени съоръжения по крайбрежието, подготвя се здраво пристанище. Неочаквано на 27 септември 1877 г. турците започват да демонтират потонния мост, лодките са разглобени. В същото време копаят окопи на остров Гопа. Между острова и крепостта постоянно се движат лодки със съоръжения и хора, разнасят се пушечни изстрели. В началото на ноември турците правят военни учения на форта Араб табия. През същия месец две турски пехотни роти атакуват руските позиции, има и десант, но са отблъснати и имат големи загуби.

На 10 декември 1877 г. Осман паша капитулира в Плевен и с това започва руското настъпление в “четириъгълника”. Добрич е превзет от руските войски на 27 януари 1878 г. Турците търпят и други поражения и на 31 януари искат мир като приемат всички условия на русите, едни от които са да освободят Русе и Силистра. Към Силистра се отправя Втора бригада на Първа Донска дивизия с командир генерал-майор Андрианов. На 5 и 6 февруари той се среща с коменданта на Силистра Селями паша и се договаря турската войска да се изтнегли към Варна.

В ранната сутрин на 22 февруари (10 февруари - нов стил) 1878 г., комендантът на силистренската крепост, придружен от двама парламентьори, с коне потегля за село Алмалий, където са били лагерът на руските полкове и главната квартира на руското командване. След час комендантът на силистренската крепост, който е и командир на гарнизона, се връща в Силистра с парламентьорите и договореното оттегляне на турските войски. Турските войски се нареждат в строй и чакат заповед за потегляне. Настъпват решителни минути. Християнското население се покачило по стените на кпрепостта от държавната болница до Дунавската порта, а турското население - от болницата до Чаир махале. След дадения сигнал започва предаването на крепостта от турците на русите. Първо турската флота, която била на зимовка в "Лома", излиза на открития Дунав и по течението потегля за Десния Дунав. Пехотата, кавалерията и артилерията напускат Силистра през Западната порта, през шосето за Шумен, покрай Калипетрово, начело с музиката си, която свири прощален военен марш. Победоносните руски войски приближават силистренската крепост, но са все още отвън, като заемат разстоянието от Цариградската врата до Дунавската врата. Руските войски под звуците на своята военна музика навлизат в Силистра. Освободителите са посрещнати тържествено от населението - с хляб и сол и нарочно организирано площадно тържество - всички плачели от незапомнено вълнение и споделяли радостта си от дълго чаканата пет века свобода.

Ето какво се казва в официалния рапорт на командира на силистренския отряд руски войски ген.-майор Андрианов, адресиран до командира на ХІV армейски корпус ген.-адютант Цимерман: “Имам щастието да ви доложа Ваше Превъзходителство, че крепостта Силистра покорно падна в краката на Негово Императорско Величество днес, 10 февруари 1878 година. Два батальона от каширския полк и 17 конен казашки полк влязоха в крепостта в 8 часа вечерта. Утре ще дойдат и останалите части и ще бъде отслужен благодарствен молебен. След влизането ни в града аз незабавно се отправих към конака, където бяха събрани всички представители на града. Днес отплува по Дунав и турският флот от Силистра под командването на Ферик паша.Тъй като маларията и тук действа пагубно, считам за целесъобразно в града да бъдат оставени само частите, необходими за караулна служба, а останалите да бъдат настанени в близките села, за което ви изпращам подробна дислокация.” От личното писмо на ген. Андрианов научаваме повече подробности за влизането на руските войски в Силистра. “Милостивий Господар Аполон Ернестович, влизането ни в града беше много картинно. Полусотнята заптиета, изпратени да ни съпровождат, придаваше на челото на колоната ярък колорит. Валът и площадът бяха изпълнени с народ - хора, облечени празнично. При влизането в града турската старжа взе за почест. Из града по чардаците се тълпяха жени, а улиците бяха пълни с християнско население. Турците мрачно ни гледаха около джамията. Макар и камбаните да звъняха, християнското духовенство не ни посрещна с кръстове и хоругви, както на други места. И така, гледайки отдалеч, можеше да се помисли, че в града влиза мюсюлманска войска…”

  Днес, на ул. „Омуртаг” № 9, където е бил домът на големия родолюбец и общественик Бояджи Яни, домакин на ген. Цимерман в този исторически ден за Силистра, стои паметна плоча: „На 10. ІІ. 1878 година на това място бяха посрещнати братските руски войски при Освобождението на Силистра”.

Всяка година, на тази светла историческа дата, силистренци се покланят на тези, които се принесоха в жертва на българската свобода.

По материали на отдел „Краезнание”
на Регионална библиотека „Партений Павлович” - Силистра

В момента има 256  гости и няма потребители и в сайта