ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА  БОТЕВИЯ ОБРАЗ ВЪВ ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА -   ЧАСТ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

botevПреди 170 години, на Рождество Христово, майка България ражда своя Син, обречен на спасението й.

През 1887 г. е проведен художествен конкурс, в чиято основа лежи не авторска прищявка, а един проблем от общонационално значение - какъв трябва да остане физическият образ на Христо Ботев в паметта на българските поколения. Този конкурс ни връща доста години преди издаването на книгата "Христо Ботйов. Опит за биография". Само няколко месеца след смъртта на поета-революционер, в края на 1876 г., неговият пръв художествен образ се появява в стенен "Календар за година 1877", издаден от печатницата на Централното българско училище в Болград, Бесарабия.

Образът на героя от стенния календар е бил включен в симетрично композиран като текст и изображение правоъгълник с размер 65 х 50 см. Под него стои надписът "Христо Ботйов войвода". Денят 10 юни (погрешно отбелязан) Танас Киров означил като празник на „великомъченик Христо Ботйов". Така била продължена традицията, подхваната от самия Ботев, който пръв провъзгласява загиналите за отечеството революционери за народни светци, отбелязвайки имената им в издадените от него стенни календари. И до днес, ние, българите, по-често отдаваме на героите почит на тъжната, а не на рождената дата.

Настоящата 2018-та година е Годината на Христо Ботев  – на революционера, общественика, на активния гражданин, мислещ по европейски, на лиричния поет и блестящ публицист. Той е дълбоко емоционална личност, а обществото като даденост е чувствително към визуално–образната социализация на онова, гениалното  в човека. Ботев е една от иконите на  българската история, звезда от първа величина в националния ни пантеон.

Как тази гениална личност е увековечена  в българската скулптура и живопис? Художниците с похвата  на своя пластичен натюрел трябва да създадат творби, резониращи  в общественото съзнание със силата на „архетипния образ” на Христо Ботев.  Много от българските художници вдъхновено  са се устремявали към Ботевия образ – живописци и графици, както и плакатисти и карикатуристи. Първите изобразители на Ботевия лик  са се водели и от първите описания на неговите съвременни биографи Захари Стоянов, Стоян Заимов.

Към колекцията "Непознатият Ботев" изследванията причисляват една рисунка-скица на Ботев от ранните му години. На нея е изобразен Христо Ботев като младеж, с дълга коса до раменете. Така е изглеждал през пролетта на 1867 г., когато от Одеса и Задунаевка се завръща в Калофер и за кратко като учител заменя, поради заболяване, баща си Ботьо Петков. Тя е дело на известния наш художник Петър Морозов, а за създаването й, може би, са ползвани двете ученически снимки на Христо Ботев с негови другари, правени в Одеса.

Ботев е заставал пред фотографската камера четири пъти през своя кратък, но героичен живот. На своя последен фотос Ботев е доста отслабнал в лицето, с късо подстригана пригладена коса, с характерните си мустаци, но с малка брада и без следа от сравнително гъстите бакенбарди. Това съвсем не е познатият ни и популярен до днес външен лик на поета-революционер. Художникът на образа от календара е изобразил Ботев така, както той е загинал на Вола, използвайки последната му снимка. При това му е била добре позната въстаническата униформа, което потвърждава, че е бил от революционните среди. Самият Ботев никога не се е снимал в четническо облекло. Художникът или се е виждал на живо с него на букурещката гара "Филарет" преди отпътуването му с влак за Гюргево, или е ползвал запазената снимка на Ботевия съратник Сава Пенев от Търново, облечен в четническа униформа. 
Едно обаче е безспорно. Авторът на образа от „Календар за година 1877” е бил неопитен и недостатъчно школуван художник или творец с известна художествена школовка, но в залеза на своите възможности. При това, гравьорът е копирал рисунката направо, от което е произлязла една несъобразност. Ботев държи дръжката на поставената в ножницата сабя с дясната, вместо с лявата ръка, а по военните правила тя виси от лявата страна на тялото, за да може да бъде извадена бързо и лесно с дясната.

Първият графичен образ на Ботев е създаден от Христо Цокев, също през 1877 г. Като най малко познат се определя  образът на  Ботев, създаден от  Никола Михайловски през 1908 г. През 1911 г.  се появява първата многофигурна композиция в българското изобразително изкуство, свързана с героичните подвизи на Христо Ботев. Тази творба на  художника Христо Казанджиев е живописна и озаглавена „Завземането на парахода „Радецки” от Ботевата чета”. 

Други художници, представящи Ботев в своето творчество, са Борис Ангелушев, Илия Петров, Иван Петров,  Никола Кожухаров, Владимир Гиновски. Популярни са Георги Недялков с „Ботев и Левски в мелницата край Букурещ”, Златю Бояджиев – „Христо Ботев и Иванка Ботева” – Диптих от 1969 г., Вадим Лазаркевич – „Поетът революционер” от 1945 г.,  Христо Нейков, Никола Мирчев.  Колоритът в творбата  на Светлин Русев носи дълбок символен смисъл.

В областта на графиката се изявяват творците Преслав Кършовски, Иван Кьосев, Атанас Пацев, Цветана Костуркова, Люба Паликарева и др.

Карикатурата също представя Ботевия образ.  Тук се изявяват майсторите Илия Бешков, Марко Бехар, Теню Пиндарев, Георги Атанасов, Карандаш.

Васил Захариев създава  графика – портрет във вид на линорезба. Появяват се и юбилейни листове с лика на Ботев, портретно идейни скици, илюстрации върху вестници, списания, плакати в книги и в живописни композиции.  

През 1888 г. у врачани назрява идеята да се издигне във Враца паметник, посветен на Христо Ботев, и е създаден инициативен комитет - Врачанска окръжна комисия. Членовете й приемат образът му да бъде изобразен като войвода. Те влизат във връзка с художника Антон Митов, завършил Флорентинската академия за изящни изкуства, да направи идеен проект-скица (портрет) на Христо Ботев. Изработката на паметника, отливката, е решено да бъде възложена на виенската бронзолеярна на Густав Еберлайн. Паметникът е открит при изключително празнична атмосфера на 27 май 1890 г. На тържеството присъстват княз Фердинанд, министър-председателят Стефан Стамболов, майката и дъщерята на Христо Ботев, много граждани и гости на Враца.
Ако се вгледаме в рисунката, изготвена от Антон Митов, и в образа на Ботев на бронзовата фигура, ще забележим, че съществува мъничка разлика. А иначе тя е една изящна художествена творба - класическа. Ликът на войводата не изразява смирение, а решителност, призив за борба - с вдигната във въздуха сабя.
През 1955 година, тогавашното комунистическо величие Вълко Червенков не харесва „буржоазния паметник”, устоял 65 години на времето. За съжаление, тази величествена творба и до днес търси своето място.

Релефите, барелефите и орелефите, функциониращи в общественото пространство предимно като паметни знаци, са поставени в интериорна или екстериорна среда. Интерпретацията на образа във вътрешна среда се определя като по-камерна, с  отделни авторови детайлизации и нюансирано пластично изграждане на формата. Образът на Ботев въздейства и емоционално, което  е търсено не само във фас или три четвърти, но понякога и в профил, който е много изразителен. Тогава авторът  акцентира върху енергично и силно подчертани линии на челото, носа и брадата.  

Българските скулптори са създали много бюст – паметници на Ботев, които имат преди всичко мемориални функции и  техният характер е обобщен, знаково – символичен. Композиционните решения  са вариращи -  от монументални  до добре осъзнати стереометрични постаменти.

Мемориалните комплекси  са най–внушителните  архитектурно скулптурни произведения. Често  релефите и паметниците на Ботев  имат надписи, които са  откъси от негови стихотворения, пояснителни по характер. Словесното и визуалното пространство участват в общото образно осмисляне.  Вътрешната ангажираност на художниците към гения на Христо Ботев и нашата родова памет, както и националната ни  индентичност водят до историческо културната ни история, историята на България.

Паметниците на Ботев  присъстват не само в българските села и градове, а и не само в континентална Европа.

Силистренци  също желаят да има паметник  на Христо Ботев и в нашия древен град. И дано тази идея стане реалност!

slizane na Kozloduiski brqg copy

 

 

В момента има 418  гости и няма потребители и в сайта