На 19 октомври - Денят на българския лекар, в конферентна зала "Диоген Вичев" на Регионална библиотека "Партений Павлович" се състоя информационна среща с ученици и доброволци, участници в проект „Библиотека в куфар” от Обединено общежитие за средношколци „Младост” в град Силистра. Силистренския екип на библиотечния "Е-портал за достъп до информация за здравни и транспортни услуги в Силистра, Дулово и Тутракан" представи пред аудиторията начините на търсене в електронния портал и обсъди предложения за неговото популяризиране сред местната общност, с участието на доброволците.
Порталът може да бъде намерен на сайта на Регионална библиотека „Партений Павлович” – Силистра: www.libsilistra.bg. В него можете да намерите информация за лекари, болници, ДКЦ, аптеки, оптики, лаборатории, ветеринарни услуги; за автобусния, воден, въздушен и ж.п. транспорт, тксиметровите, куриерските, туристическите и други транспортни услуги в област Силистра. Към тях са приложени телефони за връзка, локации /местоположение/, работно време и други полезни за хората данни.

ЙОРДАН КАСАБОВ ДАРИ НОВАТА СИ КНИГА НА БИБЛИОТЕКАТА

IMG 2561Йордан Касабов, доктор-етнолог, дари на читателите на Регионална библиотека "Партений Павлович" - Силистра три екземпляра с личен автограф от най-новата си книга "Богомилите вечни и живи - пратеници от древността".
Авторът десетилетия наред изследва културата на българите - материална и духовна. Има редица публикации и научни съобщения.
На 27 октомври (петък), от 17.00 часа, в конферентна зала "Диоген Вичев" на библиотеката, ще се състои официалното представяне на книгата пред силистренската публика.

Проф. дин Веселин Великов, за книгата: "Богомилите, вечни и живи - пратеници от древността" е изненада за читателя, една неочаквана българска книга, такава, каквато не е държана в ръка. Увлекателно написана, с богат език, за което допринася и начетеността на автора, представящ поднасянето на материала "ал фреско" с рязък размах на съдържанието и план с начертана цел на повествование.
Книгата е дефилиране на мисълта чрез исторически анализ и разказ на древната българска култура с едно общо наследство в големия субстрат - траки, скити, кимерийци, келти = изконно българско. Натъкваме се на огромен понятиен апарат, вплетен в разнообразна тематика, но водена от конкретиката на съдържанието.
Подходът, отправните цели и идеите авторът извежда в особено важни теми, рязко отличаващи произведението от предшестващите го исторически и етноложки опити.”

Йордан Касабов: „Книгата "Богомилите вечни и живи - пратеници от древността" в идеен замисъл първоначално бе ангажирана изцяло и само в частта за богомилството. В процеса на писане, още с встъплението, стана ясно, че правилно би се подредил текстът, вървейки паралелно с историята на българите. Дали културен тласък на Европа, българите стават реформатори.
Идеята беше да бъде проследена, анализирана и представена базисната част с извори, достоверни исторически факти и истини, довели до същината на богомилството като едно Велико движение за времето и във времето. Замислите за изясняване на проблема на уникалното богомилство неминуемо преминаваха в същинската си част през твърда историческа обосновка и достоверни събития, показахме учеността ни.
Отначало имахме своите лутания в центриране на нишката на писаната мисъл, но впоследствие с времето проблемите изкристализираха и се съсредоточиха в основното направление. Причината и следствието на богомилството се кореняха някъде в древността, за което имаше податки.
Така стана необходимо да изясним редица моменти от битийността в езическите доктрини на българите, за да достигнем до същината на явлението. Постарахме се да анализираме процеси, смятани или за чужди, или за друго понятие. Преминахме през тълкуванията на поредица ереси, модерни в миналото, и на изповядвани религиозни течения, създадени компилации на веризъм и адепти. Погледнахме в катаризма и в бугрите.
Оказа се, че започнатото изисква време, преглед на известна писмена литература и исторически сведения, извори, апокрифи, научни трудове, без които не би могло да се пише в приетата посока. Не малко място заемаха и артефактите, историческите наследства, архитектурата, теренни проучвания, изкуството на фона "богомилофония" - фактите.
Бяхме се захванали с много сериозно занимание, което в определени моменти водеше и до колебания - ще се справим ли ? Периодите на интервали бяха ползотворни за анализиране на написаното междувременно и те всъщност доведоха до набиране на един нов старт. Така бе сътворена тази книга, поискала десетилетия време за показ.”

 

kasabov 1kasabov 2kasabov 3

IMG1 2465Българският министър-председател г-н Бойко Борисов и румънският му колега г-н Михай Тудосе, откриха с официциална церемония новия Граничен контролно-пропускателен пункт Кайнарджа-Липница, в присъствието на официални лица и множество граждани от съседните български и румънски общини. Той е построен по проект, финансиран с 6 млн. евро от Програмата за трансгранично сътрудничество, а от българска страна е изграден 17 км. двулентов път, по който ще могат да преминават транспортни средства с тегло до 3,5 тона. Пунктът е отворен от днес и ще работи ежедневно от 8:00 до 20:00 часа.
Директорът на Регионална библиотека „Партений Павлович” г-жа Даниела Недялкова и екипът на проект "Библиотечен портал за достъп до информация за здравни и транспортни услуги" присъстваха на събитието, което е особено важно за развитието на икономиката в Силистренския край. Те заснеха новия граничен пропусквателен пункт, който ще бъде включен  в електроннния Портал, заедно с информация за всички транспортни и здравни услуги в община Кайнарджа. Така тя ще стане четвъртата община от областта, която ще се присъедини към Портала за достъп до информация за здравни и транспортни услуги.

1 октомври, 1940 година: Истинското Съединение на Силистра с Отечеството

1.11.jpg

Няма добруджанец, който да не е чувал за българските теглила през „румънско”. Няма семейство в Добруджа, което да не е платило жестока кръвнина.
Двадесет и пет хиляди са добруджанците, отвлечени, изтезавани и унищожавани в концлагерите, създадени за тях през 1916 година.
Шестдесет и седем хиляди са преселниците от Северна в Южна Добруджа през 1940-1941 г.

Трагичната история на България е напоена и със сълзите на Добруджа!

Черна ми чума налете в
българската Добруджа,
та ни селата почерни,
хубави села български.
Не било черна ми чума.
Най-биле куцовласите,
румънци, черни цинцари.
В Добруджа влязоха.
По села навред тръгнаха.
Да грабят, колят, убиват.
Нар. песен

Но Добруджа помни своите чеда!

Щедрата християнска душа и доброто сърце на Добруджанеца прощават и гледат в бъдещето. „Добруджа е пак наша. Нейното връщане към Отечеството стана по мирен начин, който не може да остави зад себе си семена на вражди и жажда за отплата, а отваря широко пътища за възстановяване традиционното приятелство между двата съседни народа.” (Из „Манифест” 1940 г.)

1.10.jpg

Добруджа ликува!

Без капчица пролята кръв Южна Добруджа е присъединена към Третото българско царство през септември 1940 г. Трета българска армия навлиза в Южна Добруджа в резултат на Крайовската спогодба. Тя е подписана на 7 септември 1940 г. по формулата за „мирна ревизия на договорите” след тежки дипломатически преговори между България и Румъния, заграбила земи от всички свои съседи. 7696 кв.км. изконно наша земя е отново българска.

Цар Борис ІІІ – Обединител се обръща с „Манифест”: 

„Българи от Добруджа,
Вие, които дълго носихте тежкия кръст на съдбата, запазете завинаги в душите си гордостта на показаната от нас доблест. Вие свято пазихте българските завети, българската реч и не забравихте никога Майката – Родина.”

Следват десетки атаки към царя от партийните лидери, че “не сме си върнали цялата Добруджа”. Дали подписаният договор е звезден миг за българската дипломация, или подозрителен страх от прекалената съветска благоразположеност, може би ще ни разкажат отворените архиви на бившия СССР или може би спомените на добруджанци, предавани от поколение на поколение.

След Крайовската спогодба обаче настъпва трагедията на хилядите българи от Северна Добруджа. Те трябва или да се откажат от българското си име или да напуснат границите на Румъния за 24 часа. „Когато казаха, че ще тръгваме, някои се радваха, че ще се върнат в Майка България, а други ги беше страх от неизвестното… А те са родени тук и тук са учили. Тук прадеди, деди и бащи са създали семейства, тук са родили и раснали деца, тук са градили домове. Тук остават гробовете на дедите, бащи и майки, на братя и сестри, на деца…”

Техният път към Отечеството е неописуема Голгота.
Но те остават Българи! Въпреки страданията и лишенията, принудени да подарят своите домове и ниви, своите църкви и училища на румънската държава срещу илюзорно обезщетение. А отсам Дунава е вече зима. С месеци без отопление в порутени училищни сгради, без топли дрехи, затруднено изхранване, липса на медицинска помощ. Към тези злини се прибавят грабежите и издевателствата на румънците. При преминаване на границата на изселниците се отнемат пръстените и обеците. Разчупват хлябовете им да търсят златни нанизи. Жените биват претърсвани до голо за укрити накити и бижута.

Евакуацията на румънските власти оттук също се съпровожда с масово ограбване на обществено и частно имущество, като за последно. Реквизирани са хиляди тонове зърнени храни, каруци, земеделски инвентар. Осквернени са българските църкви. Български училища няма. Всичко трябва да се гради отново.

Непрекъснатият произвол на окупаторите предизвиква личната намеса на управителя на Южна Добруджа. Генерал-лейтенант Георги Попов изготвя специална инструкция, целяща да ограничи румънските безчинства. Южна Добруджа е разделена на четири зони, в които българската армия трябва да навлезе от 21 септември до 1 октомври.

На 21 септември ликуват покритият с бойна слава Тутракан и белокаменният Балчик, на 25 септември – добричлии и каварненци посрещат българската армия с ликовете на българския Цар Освободител – Борис ІІІ.

Колоритно и празнично Силистра прегръща свободата си на 1 октомври 1940 г. Силистренци приемат генерал Попов за „нашия” генерал. Нека припомня, че той е завършил основното си образование в Силистра, където баща му е бил офицер.

Вестник „Мир”споделя възторга: „Към 15 ч. на 1 октомври 1940 г., българските войски влизат тържествено в Силистра. Първенците на града посрещат войските. Хората – дошли от близки и далечни села, със знамена, с китки и с подаръци, прегръщат войниците, задъхват се от радост и плачат от невиждан досега възторг. Под специално издигнатата и пищно украсена арка в центъра на Силистра, от името на временния граждански комитет, вълнуващо слово прочита учителят Христо Андреев. На приветствията на силистренци благодари самият генерал Попов. 40-те хористи на музикалното дружество „Седянка” манифестират пред гражданството и запяват „О, Добруджански край”. Запява и публиката.”

1.12.jpg

Под липата на днешния площад, добруджанки в народни носии са оковали ръцете си в тежки вериги – символ на десетилетията робство в Силистра. Златният фонд на БНР е съхранил автентичен запис от развълнуваните слова на ген. Попов:”Стъпвам върху веригите на робството, за да възвестя свободата на град Силистра!”

Силистра за трети път и завинаги е в прегръдката на Майка България.

 

Даниела Недялкова

„…. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Да живее свободна и независима България!Bulgarian Indipendence Manifesto 1908 PostcardДа живее Българският Народ!”

       Денят на Независимостта е един забравен нов стар празник, пише акад.Г. Марков. След 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален. Знае се за 3 март и за 6 септември, но не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II. България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили и т.н.

       В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима. С този акт България издига своя международен авторитет и се превръща в равноправна на другите европейски държави. Княз Фердинанд става „цар на България“ и поставя началото на Третото българско царство. След пет века отсъствие страната ни отново се появява на картата на Европа.

       Днес Силистра празнува 109-та годишнина от обявяване Независимостта на България. Въодушевените малки родолюбци от детска градина „Иглика” изпълниха литературно-музикална композиция. Със съпровода на вълнуващи слова, на „Шуми Марица” и „Мила Родино”, бяха поднесени венци и цветя - в знак на признателност пред великото дело на предците ни.

В момента има 780  гости и няма потребители и в сайта