Регионална библиотека „Дора Габе” Добрич
обявява Национален конкурс за рисунка, колаж, компютърна рисунка на тема „В света на Дора Габе” по повод 130 години от рождението на поетесата Дора Габе (1888-1983)

ЦЕЛИ НА КОНКУРСА


Популяризиране творчеството на именитата поетеса, преводачка и общественичка, добруджанката Дора Габе сред децата и младежите, които да пресъздадат своите чувства, настроения и вътрешни изживявания, вдъхновени от произведенията на Дора Габе.
Обогатяване със съдържание на прояви, подкрепящи грамотността,
навиците за четене, развитие и изява на творческия талант на подрастващите.
ТЕМА НА КОНКУРСА „В света на Дора Габе”

УСЛОВИЯ НА УЧАСТИЕ


Допустими участници – от 6 до 18 г. вкл.
Всяка рисунка/колаж следва да бъде оригинална авторска творба, представена на хартия - формат: 35 на 50 см.
Всяка компютърна рисунка следва да бъде оригинална авторска творба, представена на хартиен носител с размер на листа формат А4 – паспартирана с размери 25х35 см. или А3 – паспартирана с размери 50х70 см.
Техника: свободна.
Всеки участник може да представи само една рисунка.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ


На гърба на всяка рисунка задължително трябва да бъдат изписани четливо:
трите имена
точен адрес
възраст
координатите на училището или школата по изобразително изкуство, която посещава участникът
електронна поща или телефон – за връзка
произведениeто/произведенията на Дора Габе, по които е нарисувана творбата.

ЛАУРЕАТИ И РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНКУРСА


Тричленно жури ще определи най-добрите рисунки. Резултатите ще бъдат обявени на сайта www.libdobrich.bg и фейсбук страницата на библиотеката www.facebook.com/libdobrich в навечерието на 1 ноември - Ден на народните будители. Конкурсът ще приключи с откриване на изложба с участващите рисунки и церемония по награждаване на отличените в Регионална библиотека „Дора Габе”. Лауреатите ще бъдат предварително уведомени индивидуално. КАТЕГОРИИ И НАГРАДИ
Определят се три възрастови категории:
• Първа категория: от 6 до 10 год.
• Втора категория : от 11 до 14 год.
• Трета категория : от 15 до 18 год.
Ще бъдат връчени Първа, Втора и Трета награда във всяка възрастова група, както и Поощрителни награди.
Отличените участници от трите категории ще получат грамоти, книги и комплекти за рисуване.

ДРУГИ


Изпратените творби остават в Регионална библиотека „Дора Габе”. Участниците отстъпват всички права и разрешават разпространението им
в рамките на настоящия конкурс (медии, статии, албуми и др.).

АДРЕС И СРОК ЗА ИЗПРАЩАНЕ

Краен срок за изпращане на рисунките: 15-ти октомври 2018 г.
Регионална библиотека „Дора Габе”, ул. „Независимост” 7,
гр. Добрич, 9300
За повече информация:
тел: +359 58 602574
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Настоящите периодични издания са издирени и сканирани по проект „Историческа памет”. Дигиталната библиотека е създадена по проект „Силистра Е-достъпна”.

ИДЕЯТА
След подписването на Крайовската спогодба през 1940 г. между България и Румъния, с която Южна Добруджа се възвръща към България, румънската гражданска и военна администрация при напускането на пределите й, изнася почти всички архивни документални материали, както и повечето периодични издания, печатани в региона по това време. Те се отнасят до всички сфери на обществения живот в региона. Тази празнина създаваше много пречки както пред изследователите на периода на румънското управление, така и пред гражданите на Силистра и областта, свързани с всички области на живота (съдебна система, кадастър, граждански регистри т. н.).

ЦЕЛИТЕ
Заличаване на белите петна в историческата и документалната памет на регион Силистра през периода 1878-1940 г. и улесняване достъпа на потребителите (граждани и изследователи) до документалната база.
Издирени са и са и репродуцирани периодичните издания, издавани в Силистренска област в периода 1878-1940 г. Направен е обстоен прочит, библиографско описание и аналитична обработка на периодичните издания, придружена с препоръчителни читателски анотации на набавените документи и е издаден своден каталог на „Документи и периодични издания 1878-1940 г.”

МЕТОДИКА НА ДИГИТАЛИЗИРАНЕТО
Извършено е ксерокопиране, сканиране и фотозаснемане на периодичните издания, а копията са обработени чрез форматиране и компресиране  в JPEG формат. Снимките са въведени в PDF/A файл (позволява търсене на дума в документ).

Готовите дигитализирани документи и периодични издания са публикувани на нашия сайт. Оригиналите на настоящите документи се намират във фондовете на Национална библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” – София, библиотеката на  Академията на Румъния в Букурещ и др.

 ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА  БОТЕВИЯ ОБРАЗ ВЪВ ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА -   ЧАСТ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

botevПреди 170 години, на Рождество Христово, майка България ражда своя Син, обречен на спасението й.

През 1887 г. е проведен художествен конкурс, в чиято основа лежи не авторска прищявка, а един проблем от общонационално значение - какъв трябва да остане физическият образ на Христо Ботев в паметта на българските поколения. Този конкурс ни връща доста години преди издаването на книгата "Христо Ботйов. Опит за биография". Само няколко месеца след смъртта на поета-революционер, в края на 1876 г., неговият пръв художествен образ се появява в стенен "Календар за година 1877", издаден от печатницата на Централното българско училище в Болград, Бесарабия.

Образът на героя от стенния календар е бил включен в симетрично композиран като текст и изображение правоъгълник с размер 65 х 50 см. Под него стои надписът "Христо Ботйов войвода". Денят 10 юни (погрешно отбелязан) Танас Киров означил като празник на „великомъченик Христо Ботйов". Така била продължена традицията, подхваната от самия Ботев, който пръв провъзгласява загиналите за отечеството революционери за народни светци, отбелязвайки имената им в издадените от него стенни календари. И до днес, ние, българите, по-често отдаваме на героите почит на тъжната, а не на рождената дата.

Настоящата 2018-та година е Годината на Христо Ботев  – на революционера, общественика, на активния гражданин, мислещ по европейски, на лиричния поет и блестящ публицист. Той е дълбоко емоционална личност, а обществото като даденост е чувствително към визуално–образната социализация на онова, гениалното  в човека. Ботев е една от иконите на  българската история, звезда от първа величина в националния ни пантеон.

Как тази гениална личност е увековечена  в българската скулптура и живопис? Художниците с похвата  на своя пластичен натюрел трябва да създадат творби, резониращи  в общественото съзнание със силата на „архетипния образ” на Христо Ботев.  Много от българските художници вдъхновено  са се устремявали към Ботевия образ – живописци и графици, както и плакатисти и карикатуристи. Първите изобразители на Ботевия лик  са се водели и от първите описания на неговите съвременни биографи Захари Стоянов, Стоян Заимов.

Към колекцията "Непознатият Ботев" изследванията причисляват една рисунка-скица на Ботев от ранните му години. На нея е изобразен Христо Ботев като младеж, с дълга коса до раменете. Така е изглеждал през пролетта на 1867 г., когато от Одеса и Задунаевка се завръща в Калофер и за кратко като учител заменя, поради заболяване, баща си Ботьо Петков. Тя е дело на известния наш художник Петър Морозов, а за създаването й, може би, са ползвани двете ученически снимки на Христо Ботев с негови другари, правени в Одеса.

Ботев е заставал пред фотографската камера четири пъти през своя кратък, но героичен живот. На своя последен фотос Ботев е доста отслабнал в лицето, с късо подстригана пригладена коса, с характерните си мустаци, но с малка брада и без следа от сравнително гъстите бакенбарди. Това съвсем не е познатият ни и популярен до днес външен лик на поета-революционер. Художникът на образа от календара е изобразил Ботев така, както той е загинал на Вола, използвайки последната му снимка. При това му е била добре позната въстаническата униформа, което потвърждава, че е бил от революционните среди. Самият Ботев никога не се е снимал в четническо облекло. Художникът или се е виждал на живо с него на букурещката гара "Филарет" преди отпътуването му с влак за Гюргево, или е ползвал запазената снимка на Ботевия съратник Сава Пенев от Търново, облечен в четническа униформа. 
Едно обаче е безспорно. Авторът на образа от „Календар за година 1877” е бил неопитен и недостатъчно школуван художник или творец с известна художествена школовка, но в залеза на своите възможности. При това, гравьорът е копирал рисунката направо, от което е произлязла една несъобразност. Ботев държи дръжката на поставената в ножницата сабя с дясната, вместо с лявата ръка, а по военните правила тя виси от лявата страна на тялото, за да може да бъде извадена бързо и лесно с дясната.

Първият графичен образ на Ботев е създаден от Христо Цокев, също през 1877 г. Като най малко познат се определя  образът на  Ботев, създаден от  Никола Михайловски през 1908 г. През 1911 г.  се появява първата многофигурна композиция в българското изобразително изкуство, свързана с героичните подвизи на Христо Ботев. Тази творба на  художника Христо Казанджиев е живописна и озаглавена „Завземането на парахода „Радецки” от Ботевата чета”. 

Други художници, представящи Ботев в своето творчество, са Борис Ангелушев, Илия Петров, Иван Петров,  Никола Кожухаров, Владимир Гиновски. Популярни са Георги Недялков с „Ботев и Левски в мелницата край Букурещ”, Златю Бояджиев – „Христо Ботев и Иванка Ботева” – Диптих от 1969 г., Вадим Лазаркевич – „Поетът революционер” от 1945 г.,  Христо Нейков, Никола Мирчев.  Колоритът в творбата  на Светлин Русев носи дълбок символен смисъл.

В областта на графиката се изявяват творците Преслав Кършовски, Иван Кьосев, Атанас Пацев, Цветана Костуркова, Люба Паликарева и др.

Карикатурата също представя Ботевия образ.  Тук се изявяват майсторите Илия Бешков, Марко Бехар, Теню Пиндарев, Георги Атанасов, Карандаш.

Васил Захариев създава  графика – портрет във вид на линорезба. Появяват се и юбилейни листове с лика на Ботев, портретно идейни скици, илюстрации върху вестници, списания, плакати в книги и в живописни композиции.  

През 1888 г. у врачани назрява идеята да се издигне във Враца паметник, посветен на Христо Ботев, и е създаден инициативен комитет - Врачанска окръжна комисия. Членовете й приемат образът му да бъде изобразен като войвода. Те влизат във връзка с художника Антон Митов, завършил Флорентинската академия за изящни изкуства, да направи идеен проект-скица (портрет) на Христо Ботев. Изработката на паметника, отливката, е решено да бъде възложена на виенската бронзолеярна на Густав Еберлайн. Паметникът е открит при изключително празнична атмосфера на 27 май 1890 г. На тържеството присъстват княз Фердинанд, министър-председателят Стефан Стамболов, майката и дъщерята на Христо Ботев, много граждани и гости на Враца.
Ако се вгледаме в рисунката, изготвена от Антон Митов, и в образа на Ботев на бронзовата фигура, ще забележим, че съществува мъничка разлика. А иначе тя е една изящна художествена творба - класическа. Ликът на войводата не изразява смирение, а решителност, призив за борба - с вдигната във въздуха сабя.
През 1955 година, тогавашното комунистическо величие Вълко Червенков не харесва „буржоазния паметник”, устоял 65 години на времето. За съжаление, тази величествена творба и до днес търси своето място.

Релефите, барелефите и орелефите, функциониращи в общественото пространство предимно като паметни знаци, са поставени в интериорна или екстериорна среда. Интерпретацията на образа във вътрешна среда се определя като по-камерна, с  отделни авторови детайлизации и нюансирано пластично изграждане на формата. Образът на Ботев въздейства и емоционално, което  е търсено не само във фас или три четвърти, но понякога и в профил, който е много изразителен. Тогава авторът  акцентира върху енергично и силно подчертани линии на челото, носа и брадата.  

Българските скулптори са създали много бюст – паметници на Ботев, които имат преди всичко мемориални функции и  техният характер е обобщен, знаково – символичен. Композиционните решения  са вариращи -  от монументални  до добре осъзнати стереометрични постаменти.

Мемориалните комплекси  са най–внушителните  архитектурно скулптурни произведения. Често  релефите и паметниците на Ботев  имат надписи, които са  откъси от негови стихотворения, пояснителни по характер. Словесното и визуалното пространство участват в общото образно осмисляне.  Вътрешната ангажираност на художниците към гения на Христо Ботев и нашата родова памет, както и националната ни  индентичност водят до историческо културната ни история, историята на България.

Паметниците на Ботев  присъстват не само в българските села и градове, а и не само в континентална Европа.

Силистренци  също желаят да има паметник  на Христо Ботев и в нашия древен град. И дано тази идея стане реалност!

slizane na Kozloduiski brqg copy

 

 

За целия екип на Gramofona.com е особена чест да обявим официалния старт на седмото издание на Никулденския конкурс за написването на рибарски истории. От днес та чак след Йордановден и ние, и Вие - нашите читатели ще четем най-интересните и любопитни лакърдии. Да си посветен на морето не е просто начин на живот. 

Това е усещане, което се пропива в кръвта ти, заедно със соления морски бриз. За седми път отправяме предизвикателството да оставите поне за малко мрежите и такъмите и да хванете писалките. Разкажете ни вашите истории, а ние ще ги публикуваме. Отговорната задача да оцени лакърдиите по традиция се пада на Ваньо Вълчев.

Своите истории изпращайте на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Единственото условие е те да не са публикувани в друга медия. Очакваме ви от днес 06.12.  до 06.01. 2018 год. Всички творби, изпратени до Йордановден ще участват в конкурса. Голямата награда е 400 лв., класираните на второ и трето място ще получат съответно 150 лв и 50 лв. Предвидени са и поощрителни награди.

Никулденският конкурс на Gramofona.com вече намери своето място в културния живот на Бургас и има своите верни последователи. Особено сме щастливи, че по-нетърпеливите от вас вече започнаха да изпращат рибарските си истории.

Искрено сме благодарни на хората и фирмите, които ни подкрепят в нашето любимо начинание.

Тазгодишното издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com е факт благодарение на Община Созопол, Летище Бургас, Медицинска лаборатория Лина, ДКЦ Ел Масри, Пекарни Зия, Power FM.

9f6bde06b53d516253070ea9bbadce9b.jpglogogaramofona.png

В момента има 135  гости и няма потребители и в сайта